Ами ако някой/я/ наистина е правил/а/ нещо, нараняващо другия, което се е повтаряло многократно и не си е направил/а/ съответния извод и не е променил/а/ нищо във взаимоотношенията- тогава какво да коментираме?

Ако обаче става дума за еднократно действие /не говоря за конкретния случай/- смятам, че щом има грешка, призната искрено, би трябвало да има и прошка, все пак не сме безгрешни /или пък малоумни, за да си мислим, че ще ни търпят до безкрай/...

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Редактирано от ljove на 17.02.09 19:07.