Трудно ми е да кажа какво "не понасям" у някой.Това всъщност би следвало да се тълкува като някакъв вид крехка дисхармония в двойката(ако има такава).По начало ми е интересна всяка гледна точка,всяко ново усещане,всеки аргумент,всеки блян,всеки "пейзаж" в главата му,всяка изграждаща го частица,всеки човек заедно с вътрешния му свят.И още по-интересно ми е да открия всички тези неща сама във въпросната персона(ако същата ме интригува разбира се ).А "непонасянето" като такова в цялата му същност мисля,че е породено най-вече от построени вече и съществуващи символи в нашите глави...подсъзнанието.В повечето случаи тези дразнения са предизвикани от съвсем незначителни(парализирани в мозъка ни) моменти,когато някой прави (или не прави) нещо и ние скорострелно препращаме несъзнателно случилото се в някаква "забравена" част от опита,който сме имали...преработва го за секунди и моментално извежда потенциален резултат от случката(изживян някога си)-автоматично се случва.Но това е абсолютно първосигнален процес.Ако успеем да разберем различността на човека,с който сме,то тогава бихме могли лесно да "оплетем" осъзнатата си красива същност с неговата!
А сега какво "не понасям" :) - духовната ограниченост!С една дума-подценяване мнението и стойността на КАКВОТО И ДА БИЛО!За(под)меняне на ценностите тип : "това за сметка на онова"!Скептицизма относно алтернативите.Всичко останало бих могла да приема(ако разбера красноречиво,че човекът вярва във въпросното...за вярата не е необходима обосновка или логика),да го преживея паралелни с него.Та нали всички се стремим към това-да летим заедно с някой,а не да подрязваме нечии криле или пък някой-нашите!
В подробности няма да навлизам,надали е нужно някому:)

Whatever you`re thinking and feeling today is creating your future

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите