|
Няма понеделник, няма делник.
Денят е празник.
Ставам и търся спомена от вчера. Нишката ми трябва. Вчера ще е като днес и в котка да се препъна. Вали, мъгла, хладно, горещо... само пейзаж. Пред очите ми е пътят, търся прякото.
Често губя къде е началото, къде е краят на ден, седмица... годините се мяркат в цифри. Помня силното, значимото и... важното.
Да отсея - цел. Направо в желанието - почти мания.
Тези наоколо в схема ги чувствам. Говорят, мислят, в субтитри - банални и скучни думи като от устата на персонажа в поредния филм. Кой филм се играе, кой филм играем, няма значение. За какво е чуждата истината след като и от собствената няма нужда. Ходят, правят, действат, гледат си часовника. Аз нямам часовник. Но, никога не закъснявам. Знам кое след кое следва.
Преди време, естествено не помня кога, размишлявах, защо не работя стандартно! Приятелите загрижени викат ме до тях на топло и вмирисано от ежедневие. Да ходя от понеделник до петък чинно, да ме командва началник, да изпълнявам. А това ли е моят път! Или щом не съм като тях не съм с тях!
Как да почвам в понеделник, като не знам кога е! Как да се връщам от работа, като не съм спирал да бачкам! Защо да не правя това, на което съм способен! Нали накрая пак ще се озовем на едно място. На парцелирано, подредено, делници празници точно се спазват, пейзажът е общ, и тишината даже.
Има ден, има нощ. Богът е почивал на седмия ден. Кой е моят седми... сам да си каже. После пак е... ден
|
Re: Понеделник [re: So_HaPpY]
