Не е до понеделника...всеки ден е така. В изчакване да свърши времето (работното, свободното, хубавото, лошото, топлото, студеното...) Във вечно чакане за нещо, което да свърши и да започне следващото, което също да свърши, по същия недоправен и скучен начин. А в междучасията от живота да седим в някой клуб и да словоблудстваме как прахосваме метафорите на времето - в тяхното свършване. Дано този клуб не съществува след 40-50 години за да не мога да видя как съм чакала да свърши животът ми/ни...
П.с. Ако имаше котка пред офиса ми щях да съм я гушнала и да си спим съвместно, до като чакаме да се събудим....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите