не понасям посредствеността на първо място,
не харесвам хората които мислят с чужди глави и говорят чужди думи
не понасям страхливците /в смисъл на жените които вечно се оплакват, чв или нещо лошо им се се е случило или ще им се случи/ и мямат търпението да си изтраят лошото дето им се е случило без да ореват орталъка колко са онеправдани.
Не понасям сутрин в трамвая да слушам разни женки да плюят колежки, колеги, шефа, мъжа, децата, вечното женско дърдорене .. божке как блажено си мълчат мъжете по двойки / егати спокойствието и умиротворението/, да си разказват безмислени случки, исторойки, истории от вчера, оня ден, това лято, моналото лято и т.н.
Не понасям женската агресия във всичките й форми- от повишаването на октавите по телефона когато говори с половинката до съскането зад гърба на хората и злобните погледи когато настъпиш някоя в трамвая.
Е трябва да им признаем на мъжете- в това отношение са класи над жените- стоическо и благородно понасяне на някои житейски неправди.
Леле, колко се отплеснах.
Бях достатъчно изчерпателна нали

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите