Явно наистина никоя от нищо не се вълнува или поне не го споделя тук.

Мисля, че от много неща се вълнуваме, а малко споделяме. В последно време... почти нищо.

Точно в последно време забелязвам отдръпване или повтаряне на стари и вече въртяни теми.
Отдръпването като че е от определени места, теми и... определено от конфликтни ситуации. А, ако погледна доста назад и се опитам да преценя, струва ми се, че има нещо като криза на форумите. Тя явно е обективна, в период на промени сме или... май трябва промяна, обновление. Питам се в какво!
Може личностите, които редовно пишат, да са се уморили, изчерпали или просто вече да не им е интересно, пък и защо да не се е стигнало до мисълта каква ми е ползата...

Каквато и да е истината вероятно скоро... ще се разбере.

Често сравнявам форума с компания, в която се говори и всеки слуша.
Живата и неската компания като че са подчинени на различна технология.
В живата компания не може да се говори един прездруг - едновременно. Всеки изчаква, евентуално прекъсва и така цялостната ситуация се движи в посока. В нета не е така. Някой каже/напише нещо, друг продължава в неговата посока. Трети тръгва от нечия реплика в друга посока и... така в тема се образуват разклонения. Темата от първия пост се обогатява с разклонения, т.е. получава се, като че всеки си говори с някой, всички по едно и също време - в една тема и... става хор, многогласен и... за разлика от живия контакт, хора си звучи. Дали е приятно за слушане, май е въпрос на ухо, вкус, предпочитание, ситуация.
И в това виждам преимущество на нетския разговор - можеш да кажеш/напишеш/допълниш в по-късен етап, без да се е променила по-стара ситуация. Може да се допълва, като разговора си остава, вижда се и... винаги можеш да се върнеш към даден момент от него, да му се насладиш.
В живия... думите отлитат, казаното остава чуто, паметта не се обременява да обхване всички детайли и... някой красив момент, а и неприятен, се стопява в небитието. Не можеш да върнеш времето назад, а в нета.... имаш скролер....

Друг момент е гостуването.
Ето, аз съм в момента на гости при Вас. Това че чета е пак гостуване, но съм като невидим и... за Вас все едно ме няма. Напиша ли нещо, то вече съм реален. Гостуването на стари познати или случайно попаднали забелязвам, че се възприема различно. Някой не желаят гости, други мълчат, трети на драго сърце реагират и допускат ника. Май ситуация гости в клуб по-често се отхвърля, отколкото да се покаже гостоприемство.
Когато мярката на госта е неприемлива, знаем, че се поднася кафе, лампи почват да се гасят - тактична подкана, че гостуването вече трябва да свърши. А, такта, начина да се приключи вечерта/темата/гостуването, от домакина в нета, често като че не е успешен. И ако гост повече не се отбие - губят и двете страни, нали!
Всъщност какви са мерките!!!!!


Проблем са и бъбривите - гости/форумец. Но, както за всяко нещо си има лек, така и в нета мълчанието към ник/пост си е начин да се покаже някакво несъгласие. Има и други начини - казване, подмятане, през лични...., но каквито и да са те, за мен такта и целта на реакцията подсказват домакините какви хора са и дали ще си приет отново; дали като домакин/постоянен писач може нещо да коригираш. Май говоря за маниери, поведение и на двете старни!

Наскоро в един форум се заформи интересна ситуация. Счепкаха се никовете и... разни модове почнаха да се месят. Знаем репликата 'виното трябва да прекипи'. Така за мен и разговор, и отношения, трябва да стигнат свой максимум. Хубаво да се кажат/наместят нещата и... ако е пара - отпушена е, ако е наместване на отношения или изясняване - трябва да се случи.
В нета се срещат различни хора и не може изкуственно или преднамерено, да се ограничават отношенията, ест с изключение на крайните обиди, псувни. При контрол принципа на нета е нарушен - нета е свободна зона с възможност всеки да е на мястото където иска. Слагат ли се ограничения от интереси, от нужда, от цел, то и членска маса ще се оформи, правила ще са неоходими, т.е. ще трябва приемане и отхвърляне още в началото, преди първият пост.
Та си мисля, че много от живите техники на контакт могат да се прилагат и в нета. На лични може да се изясняваш - подобно на лична среща, на кафе или питие, но си е друго. За това в ситуация на развиваща се тема от личните разногласия, пред всички във форума, виждам полза. Нали е хубаво човек да се покаже такъв какъвто е, за да бъде разбран, та после да е лесно на останалите... ;) Както и... темата трябва да се изчерпи за момента, да обхване възможно най-много мнения, да постигне какво е възможно. Това е от полза за всички, мисля....

Какъвто и да е форума - частен, обществен..., специализиран, все си мисля, че изясняване, изглаждане на отношенията са осигуровка за неговото успешно съществуване.

Накрая, след тази бурна писаница (нали пиша обикновенно с хъс и спонтанно), ще споделя и нещо по-лично.
Изчезна откровението в постовете. По-лични и истински ми се струват само постове на гости или от хора с качества за откровение. И смисълът на темата е важен, но откровенността за мен трябва да се пази, стимулира, толерира... съхранява. Знаем, че в жив разговор, когато сме си само свои, отмосферата е стимул. В нета атмосфера лесно се губи, когато надприказването се почне. И както казах по-горе мярката, тактичността би помогнала и определено е фактор. Поне за мен е така! Не изключвам и намеса на модератор, за това и не възприемам модовете за шефове - не сме на работа тук, стига в избора да е кодирано не шеф, умник или някой най.., най..., а да е избран човек богат на тактичност и с добър усет.

Понеже възел/кълбо за да се разплете, трябва да се почне от някъде, лично за мен да сме по-искренни и откровенни, е някакъв начин да се отприщи мълчанието. Нямам предвид късите пасове, хапливостта с опаковка на интелектуалност, които просто се случват, кога от навик, кога от човешко. Говоря за постове в които да се освободиш, да кажеш точно как го чустваш и мислиш. Къс или дълъг ще се получи, не може да е притеснение. Че може някой да те заяжда или напада, пак не може да е проблем. Като че страх или притеснение как ще се представиш, как ще те приемат е станоло по-важно от какво казваш. Опираме да форма и съдържание, до приет ли съм или - не, до... страх да не се изложиш. Ееее, малко излагация.... не вреди. Човек става по-реален, а и никой не приема с обсолютизъм околните, освен... трудните хора, де...
Всъщност какви са спирачките....!

И.... вече най за накрая... по темата, за да покажа откровенност, действие (май обичайно за мен!).

Да, форумът, моя АиА, другите, някак ми въздействат.
Чуствам се тестван какво мисля и мога ли да го напиша в задоволителна форма. С писането разгърнах нещо в себе си. Усетих, че като напиша пост и после го чета и препрочитам, винаги се питам: 'ама ти точно така ли го мислиш!!!!'
Срещам чрез текста нови хора и то гей/лезбиен. Мойте приятели и приятелки в жив контакт.... ами друго си е. Тук, между Вас, между моите гейове, само с текста и мислите на ника.... много ми е интересно.
Просто.... живота ми е по-богат!

Като че форумите те карат да мислиш, да разсъждаваш още и... още.
Мисля и разсъждавам нали е разлино!

Редактирано от Kurvoazie на 13.09.08 19:05.