|
Мода
Темата “дрехи” и “мода” са ми слабост, както и цялото човешко лице и тяло, влючително и това как то е облечено – та нали затова рисувам хора. Дали ще реализирам някога мечтата си да проявя дизайнерската си жилка, да облека няколко души така както аз искам, като има ушия нещо и ги нагримирам така както искам? (обаче овладяването на шиенето все още ми предстои). Майка ми е дизайнер и великолепен шивач, както и зодия “Везни” – добре рисуваща жена винаги с определено мнение за красотата на едно лице или облекло - гените и пряко се пренасят върху мене, още повече че и аз съм с асцендент Везни. Като дете играех само с кукли, плашех се от компанията на момчетата, мразех всякакви физически игри и разлиствах модните списания като изоглавен. Карах мама да ми шие рокли и гащеризони, а възрастните ме развалиха завинаги с постоянните натяквания какво хубавичко дете съм - така покварата на Нарцисизма, самолюбуването в огледалото, щеславието и зрънцето на Дориан Грей се настаниха като вечен враг в мозъка ми, с който се боря ежечасно – ха интересно сега кой ще надвие, Господ или дявола? За мое щастие съм абсолютно имунизиран от всичко което донесе новото време, това свръхпроектиране на външната обвивка, възхвала на егото, но имам своите вътрешни борби. Обаче знам кой ще победи! Много неща ме спасяват ежедневно от това да стана Нарцис – фактът че животът е проблемен като цяло. Да живеят проблемите и да живеят враговете, ако ги имаме. Паданията и удрянето с нос по асфалта те карат да забравиш дори и за това, че имаш хубав нос.
Обаче нали има една приказка – обущарят е винаги без обувки. Докато ходя по улицата и в главата ми се вихрят материи, лъскави и матови, пелерини, постмодерн прически и др., това което другите виждат е един човек по невзрачни демоде къси панталони и една и съща риза, чийто модел сякаш се е зафиксирал като издълбан във времето. За мен е пълна загадка как така от 20 години надянах една униформа и не я свалям. Тоест, не е загадка, има си съвсем реално обяснение, и в същото време е много странно по един много приказен за мене начин…
Във форума се спомена за “Кравай”, за това как едно време съм се обличал стряскащо, но после сякаш съм се зафиксирал в една точка, времето е спряло…По-точно, бе казано сякаш аз продължавам да се обличам по същия начин – уви, не!!! (не забравяйте и откъде идва името ми – от Бой Джордж – човек измислящ своя собствена мода, неподвластен и неподчиняващ се на модните тенденции в момента, бунтуващ се срещу тях). Отдавна не се обличам по същия начин и – не съм себе си, не съм аз. През 1986 бях ексцентричен, ходих с лъскава бяла мантия, черна шапка каквито сега младежите носят и си мислят че са открили велосипеда (а модата се преповтаря) – ама моята беше с лентичка и кордела! - а под нея широк кариран панталон и лице, цялото покрито с лъскав бял грим; и тази визия на “клоун” не целеше да подчертаха някаква тъга, а да кефи хората и прави весело – и точно така си беше! Не изглеждах смешно, напротив – на 8% отрицателно или недоумяващо реагирали хора 92% смятаха, че изглеждам прекрасно! Още оттогава разбрах че действителността е това което ти си направиш, че хомофобията не съществува, а съществуваш само ти и излъчването което даваш на другите, че ако имаш положително излъчване – срещаш не по-малко одобрение. Добре, знам че е много лошо да се живее със стари лаври и не го правя…
(малка част от блога на Джордж )
|
Re: От много години си търся приятелка [re: ljove]
