Женствени и мъжествени има.. но няма активни и пасивни. В това отношение не сме като вас.. няма активна лесбийка и пасивна лесбийка... както при вас има - активен е този който обладава и на който му правят френска, пасивен е този който е обладаван и прави френската. Това разграничение при нас го няма. Ако случайно в една лес сексуална игра се реши да се ползва колан с пенис, то момичетата ще се редуват, а не едната само да прониква. Впрочем играчки рядко се ползват и е повече изключение. При нас често има водеща и водена, но водената не е сексуално пасивна в никакъв случай - тоест само тя да получава ласки. Има и друго, което не е еднакво.. При вас сексуалната пасивно/активна роля намира и външен поведенчески израз, намира израз в облекло, аксесоари, макияж... При нас това не е така... една мъжествено изглуждаща лесбийка е поне наполовина вероятно да се окаже водената в сексуалната игра. Да следва пртньорката си..
Разбира се това с всички условности на огромното разнообразие от индивидуални случаи.. говоря окрупнено.
Въпросите, които разглеждаш в постинга си по-долу, са обширни... Но знаеш ли какво си мисля... Гей и лесбийка... обсъждаме транс... а те сигурно ни се смеят (дано се смеят, а не се чувстват поредно наранени) на пълното невежество, което вероятно демонстриране относно техните чувства и проблеми... Те вероятно искат да са част от нас... част от лесбийките или част от гейовете.. но ние не ги чувстваме част от нас... ето.. вие не веднъж сте казвали, че транс не са гей... ние също в по-замазана форма не ги приемаме дефакто, освен на думи, в интимния си и сексуален живот. А и в приятелския си кръг също. Аз например ги избягвам, не защото са транс, а защото аз самата се чувствам много объркана край тях... цялото ми същество крещи, че това е жена... разума ми крещи, че това май е мъж, човека срещу мен настоява - аз съм напълно мъж. И понеже нямам някаква сериозна причина или интерес, който да ме остави на мястото ми и да ме принуди да навлезна дълбоко в тази вода.. тръгвам по пътя на най-лекото съпротивление... към относителната сикурност и яснота. Далеч от тези хора.
Наранявам ли ги с това? Вероятно да... Както примерно ти нараняваш всеки гей, който иска да е с теб, но ти не искаш, защото да кажем имаш сериозна връзка. Примерно говоря. Всеки който не отговори н очакванията на друг, го наранява по някакъв начин.. Но всеки има правото да отказва близост или приятелство или ангажираност с хора, които не желае.. и това право също трябва да бъде прието и разбрано..
Темата за Джордж е много показателна.
Един човек иска да бъде харесан, обичан, намерен, оценен... той вярва (и това е факт) че както всеки човек и той си има своите уникални стойности. Но ето, че другите не ги виждат, а самото наличие на стойности не е достатъчно да е удовлетворен от живота си. Затова иска да ги изрази - да бъдат видени, да бъдат оценени от някого. Това за мен е егоистична постъпка. Той е егоист към самия себе си. Защото когато света минава покрай теб и не те забелязва, ти трябва да станеш по-забележим, а не да се сърдиш на другите, че те са по-забележими или че не те забелязват теб, а по-забележимите. Той се сърди, натрупва горест.. и още повече става безличен. Опитва се да привлече гости в своето ъгълче вярвайки че те просто не са забелязали стйностите му и ако се поспрат - ще го оценят... но не признава че той самия е скрил дълбоко стойностите си...
Четох това, което е написал... Как вярва, че е бил предвестник на световната мода и е носил клош две години преди на запад да стане мода..и как се гордее с това.. но и как се възмущава от модата на смъкнатите талии.. може би защото не е бил предвестник на тази мода или просто защото ще е гротеска да я последва... Огромно Его ще намериш в написаното от него.. огромен упрек ще прочетеш между редовете, огромна себеоценка ще те заслепи... И ще ти се приска да му напишеш нещо мило.... да го съжалиш... горкия човек... Но вероятно ще се спреш... защото нима съжаление ще му помогне.. На него му трябват приятели и любов... нещо, което никой не е готов да му предложи, освен на думи.. като част от съжалението...
Късче надежда... и после още повече горест.
|