Покрай Прайда се разбра кой какво мисли и как реагира на явна “нова” форма.
Да, имаше противник със съмнителен личен и обществен профил, насъска грубо поведение, което за мен не е проява на общественна нагласа.
Останалите медийни подхвърляния... на реплики са в рамките на очакваното. Нали идеализация на нашия образ... не може да се предполага, както и съвършенно безропотно приемане! Мисля, че от сега нататък може да се говори с реални измерения. Критерии за нова общественна нагласа (в БГ) тепърва предстои да се появи. Както и нашата мярка и оценка кое каква стойност има...

Като сме 10 %, що не се използваме за избори!
Вече се отваря вариант за подкрепа на политическа сила (за момента), която има виждания по регламентиране на хомосексуалния живот.
Като получим регламентиран правов живот едва ли общата и личната престава за хомосексуалния живот ще се изглади! Вероятно пак ще има гласове на отричане. Не мисля, че има смисъл да водим борби за тотално и абсолютно приемане.
И там някъде е ценното в текста на Джейн. Припомня, че в исторически план, законово, по върховете, няма уклон към нечовешки прояви. Това е било в близкото минало. Що да се забравя! Този факт е в плюс. Даже е задължително активистите да си го вплетат в мотивите при искания. За жалост реални исторически факти като мотиви - няма, както няма и форми за мотивиране на гей/лезбиен, няма историческа памет. Самата Джемини някъде е изписала така историята на организацията, все едно всичко за почва от... вчера.
Е, това не е така, естетвенно!

И какво е това делене на млади и стари! В света има вчера и днес, но утре без вчера няма.