Гладният и беден народ осверипява, когато посегнеш на хляба му - всичко останало му е някак си безразлично, докато не си задоволи минималните потребности. Значи проблемът тук не е в това колко други проблеми има обществото ни.
Днес, рано рано сутринта ми се звъни на вратата. Питам кой е - никакъв отговор. Пак питам, пак ми се мълчи - ми хубуу тогава, отивам да си доспивам. Ама то пак фана че се звънна. Тоя път отварям и един господин с отрязана до лакътя ръка, бинтовал се и с плачевен тон ми разправя "Аз от катастрофа така и така, събирам пари, левче по левче, дай ми тука два лева да си направя операция". Ама няма добър ден, няма бихте ли могли да помогнете, ами направо идва и ми реве. И аз викам "Съжалявам, не мога да ви помогна". Дано Господ да е спял по това време да не го е чул какво ми пожела този господин: " Аз умирам, на тебе едно левче ти се свиди, за едното левче ли си МА, ще ме оставиш да умра. Дано на теб и на цялото ти семейство се случи такава катастрофа и да пострадате всички, да видиш тогава".
Хайде да не се лъжем, че до скоро маниерът на Джемини беше подобен на този господин. Картички с послание "кво зяпаш бе педал, приемай ме та приемай ме, толкова ли ти се свидят равните права" или пък "дано се случи на децата ти, че да видиш кво ми е". Малко от малко обаче като че ли почваме да се научаваме как да се покажем като нормални хора, като част от действителността, а не като някакво израждане, продукт на аномалиите на Прехода. Обществото ще ни приеме такива, каквито се покажем. Дето се вика, от цяла история с тоя парад черни се показаха "политическите привърженици", не гейовете - това е показателно :)


Малкият принц или Мечо Пух? Това е въпросът ...