Тя не е "стара жена",за мен е много привлекателна и нежна. Особенно в някои моменти когато говори нещо устните й стават нежни,самите очертания придобиват някакъв особен израз,не може да се опише със думи..Може би точно сега е назрял момента защото после не се знае дали ще сме още заедно,нещата се променят. Страхувам се от една страна да и призная защото имам горчив опит със предишна връзка която приключи за мен. Жената която харесвах не откликна със същото и мен съответно много ме заболя,не искам да изпитам отново същата болка. Много ме боля и ми беше трудно психически да се съвзема. Нека остарява,не става въпрос да че си губим времето,на мен ми е ясно че не мога да получа всичко,хубавото е че я виждам.Аз не я свалям,аз искам да и покажа че я харесвам и че искам да е щастлива.Да не мисли за проблемите си,за болните си родители а за себе си,защото имам чувството че не е щастлива. Не искам да и натрапвам себе си и своите проблеми защото така ще я натоварвам психически..ако почувствам че ме иска по онзи начин ще и отвърна.