Остров Лесбос... всъщност си е просто един гръцки остров.
С безбройните малки закътани заливчета, но и с камънака, вместо златист пясък по "плажовете".
С всичките си маслинови и иглолистни дръвчета.

Морето е с най-красивия син цвят, който някога съм виждала!

Узото в Пломари е отвратително силно - "Афродита" на Барбаяни е цели 48%!
Едно близване и гърлото гори яко.

Зехтинът е повече от екстра (върджин).

Митилини си понамирисва на отходен канал.
Кашкавалът (сиренето), направен по древна рецепта - консервиран в зехтин, също понамирисва (на дълго носени чорапи), обаче е много вкусен!

А статуята на Сафо е грозно издраскана с маркери и спрей...

Полицаите на митницата си пият спокойно кафето сутрин в началото на работното време и не им пука, че туристите са направили изнервена опашка...

Когато местният Митилински червен отбор по футбол спечели, феновете изваждат огромни стереоуредби и цялото пристанище ехти от запалянковския им химн...

В Моливос моливи може и да има, не знам, но със сигурност знам, че гледката от крепостта надолу към морето е невероятно красива!

Манастирът св. Рафаел гледа снизходително на сергиите пред него, пълни с всевъзможни джунджурии, експлоатиращи "марката" Лесбос - от нанизани мидички, през плюшени мечета с вълнени пуловерчета до календари, чаши, чанти и т.н. прахосъбиращи туристически трофеи.
Най-ценното в манастира си остава светената вода, която можете собственоръчно да си налеете от едно малко чучурче.

На Лесбос лимоновите и портокаловите дръвчета никак не са уважавани - седят си, горките, натежали от плод и никой не им обръща внимание... Обаче пък джанките са рядкост

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите