За себе си мога да кажа, че съм имала 4 годишна връзка (това преди години), която беше емоционално и сексуално перфектна. Прекратих я, защото духовно не ме удовлетворяваше и изгубих тези години, защото ги броя за загубени в чакане, колебания, терзания дали пък няма нещо да се промени, дали пък няма да превъзмогна именно това духовното. Не го превъзмогнах и не съжалявам. Ако гледам на една връзка само от страна на емоциите, значи нищо не съм постигнала, значи съм останала на дъното и в тъмнината. Няма по-тежко нещо от това да не намираш в човека до себе си допирни точки, а да се водиш само от сексуалното. Както се казваше някъде сексът е много, но не е всичко. Няма идеална връзка, но в случая както разбирам става въпрос за липса точно на духовна връзка, ако е така няма да е лесно занапред.