Има един много хубав разказ за двама пишман поети. Та, говорят си те. Единият с възхита в очите се обръща към другия и решава да сподели новото си стихотворение:
- Сладка утринна цалувка
Славей майски пей на двор,
кацнал въз зелений бор
Беатриче като в сън -
свойка мъничка обувка!!!
- Защо обувка, бе колега?
- Защото само обувка се римува с цалувка - възторгва се авторът.
- О, неее... по-добре звучи чипик.

Така че критерият ти за интелектуално кино ако е, че нещо го няма в замунда/арена или на леля си в кътния, то по-добре не споделяй тези си виждания с някой, чието IQ надхвърля 10. :-))
Сега дишай, пуши една цигара - пусни гугъл за високата и масовата култура, вземи речник - отвори на кино и на интелект... После хвани погледай наистина качествени филми (ако са в арената задължително да ги низвергнеш, ааамаааа-ха!), след което прочети "Моят последен дъх" на Бунюел и дай replay на прозренията ти за "интелектуалното кино" :-)))

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането.