|
|
| Тема |
 Re: съмнението... [re: immortaly] |
|
| Автор |
lsis. (restless) |
|
| Публикувано | 27.02.08 00:04 |
|
|
|
Аз и на себе си нямам много много вяра
Но това не ми пречи да си се уважавам
Ейй как можах да забравя тази/това песен/стихотворение, дето така и не научих на кой е, ама много ме кефи, някой го беше пуснал тук много отдавна:
Не можеш да откриеш всички истини,
дори да знаеш цялата история.
Ще бродиш като алхимик дълбоко в мислите,
докато най- накрая си натъртиш мозъка.
Не можеш да излъжеш всички дяволи -
поне един зад тебе ще се скрие.
И ще ти бръкне някой ден със пръст във вярата,
щастлив като трамвайния джебчия.
И ще ти бръкне някой ден със пръст във вярата,
а след това от щастие ще вие.
От другата страна, от другата страна,
от другата страна на огледалото
днес търсим звуците на старото пиано.
А след това, а след това,
а след това поглеждаме в пространството,
една звезда поне да видим само,
а след това поглеждаме в пространството
една звезда поне да видим само.
Не можеш да спечелиш цялата игра,
дори да имаш всички силни козове
ще бъдеш вътре винаги поне с една ръка,
последната ръка - ръка на Бога е.
И толкоз още работи не можем,
но точно за това до днес разчитаме
на тази невъзможна невъзможност,
която все ни кара да опитваме.
На тази невъзможна невъзможност,
която все ни кара да опитваме.
От другата страна, от другата страна,
от другата страна на огледалото
днес търсим звуците на старото пиано.
А след това, а след това,
а след това поглеждаме в пространството,
една звезда поне да видим само,
а след това поглеждаме в пространството
звездата,
за да видим, че я няма.............
Disce quasi semper victurus; vive quasi cras moriturusРедактирано от lsis. на 27.02.08 00:08.
| |
| |
| 
|
|
