|
|
| Тема |
 Re: в армията [re: MEHTA] |
|
| Автор |
any.time.now (t.) |
|
| Публикувано | 31.01.08 14:27 |
|
|
|
благодаря и на теб за милите думи. откровеността е една от чертите на характера си, които най-много ценя. и мисля, че това е единственият начин, по който си заслужава да прекараш живота си. направила съм толкова грешки.... но винаги съм имала смелостта да ги поправя (или поне да опитам до колкото е зависело от мен) в момента, в който съм ги осъзнала.
това, разбира се, не винаги е лесно... знаеш ли, когато се преместих в щатите и скъсах с първата си приятелка, бях най-мизерното същество на света. бях зарязала живота си в българия, перспективите се да отида в унверситет в европа, сърцето ми беше разбито, а америка се оказваше много далеч от обещаната "мечта". армията трябваше да бъде... изход. толкова исках да избягам от миналото си, исках да налучкам пътя към щастието, че свърших поредната глупост - омъжих се... представяш ли си, бях на 20 години, живеех и работех в южна корея, познавах го едва от 4-5 месеца и все още плачех след като получа някой e-mail от момичето в българия... но все пак го направих.
няколко месеца по-късно, неочаквана среща с нея ми подейства като леден душ... и се разведох с него. сега родителите ми отчаяно се опитват да спрат слуха, че 24-годишната им дъщеря е разведена. но аз не споделям мнението им, че грешките трябва да се заравят. мисля, че грешките трябва или да се поправят (както направих в случая с брака си), или да живееш с тях (както правя в случая със 7-годишния си договор с армията).
никого не бих подвела, че служа в тази организация от чувство за справедливост, за дълг към демокрацията, а пък още по-малко за да защитя някого (бедните иракски деца или жителите на ню йорк). правя го единствено понеже трябва да изкупя грешката си, и понеже изкупителната цена е приемлива. а ако един ден в идната година и половина, получа заповеди да отида в една от горещите точки и да нося оръжие вместо медицинска униформа, ще предприема необходимите стъпки да НЕ се подчиня. понеже изкупителната цена вече не би била изобщо приемлива.
A truly happy person is one who can enjoy the scenery on a detour.
| |
| |
| 
|
|
