трудно ми е да не се чувствам виновна. не мразя колегите и пациентите си лично - напротив, съчувствам им, че пристигат при мен взривени от други хора на тяхната възраст, които им се падат врагове по някакво стечение на обстоятелствата. но не мога да възприема спокойно нито една от американските характеристики: чувството им за превъзходство, липсата им на загриженост за каквото и да е било по далече от носа им...

но така или иначе това не е тема за америка или американската армия, а за армията по принцип. за какви неща да ти разкажа още? за ежедневието си и за работата в болницата? за живота под мотото don't ask, don't tell? или за това как се озовах в положение със 7-годишен договор?

A truly happy person is one who can enjoy the scenery on a detour.