|
Тема |
Re: Българско чекмедже [re: whoever] |
|
Автор |
So_HaPpY (фарс) |
|
Публикувано | 23.01.08 13:40 |
|
|
Моята пералня сънува Аржентина
Уморена е, уморена да стои в килера
да центрофугира греховете ми, мръсотията ми.
Разбирам я, не изпитвам омраза към нея.
Иска да живее на триста и седемдесет градуса.
Мисли да използва летлив разтворител
и да обиколи света, далече от мен.
Отворих нейния илюминатор за да й подаря диск
на Астор Пиацола, това завъртя кръглата й вътрешност.
Свобода, свобода, свободно танго! Започна да вика.
Изведнъж се превърна в революционерка.
Сега мечтае за слънчевите плажове на Mar Del Plata.
Какво ли мечтае след като не е виждала никога морето.
Говорих й за Бруно дел Абасто: Карлос Гардел.
За онова проклето летище, на което ще срещна смъртта.
Казах й: "всяко пътуване е капан, малка моя"
Но това не я разстрои, дори й даде сили.
Нашата връзка бе една дискретна връзка, интимна.
Винаги сме прали мръсните дрехи в семейството.
Помоли ме да й дам един слип за спомен, трогна ме.
Сбогом, Карлота, ще ми липсваш, ще ми липсваш много.
Рикардо Фарина
П.П. Не е за "българското" чекмедже, но много ме мързи да ровя назад по клуба...
Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането.
|
| |
|
|
|