Мда...май наистина трябва да внеса яснота около скандала заради който се разделихме и да разкажа какво се случи след това.Една вечер се бяхме събрали в бившата ми вече приятелка и си пийвахме.Бяхме аз,тя и още две нейни приятелки.Сдърпахме се с милото за някаква глупост,не беше нищо сериозно,но едната и приятелка се намеси и явно не и стигаше да говори ами и(така и не разбрах защо реши да го прави) счупи в земята моя вещ.Нямах намерение да посягам на девойчето,макар че не беше права.Обарнах се само и и казах "Сега ще плащаш",а тя се усмихна и ми отговори "Да бе да".Тогава побеснях и отнесе един юмрук.Добре,че беше четвъртото момиче(което до този момент само стоеше и гледаше) да ни разтърве.Приятелката ми общо взето стоеШе и гледаше и отвреме на време ми казваше "Успокой се".Когато наистина се поуспокоих след няколко минути ми каза "Такова държание не съм очаквала от теб.Отвръщаваш ме,не искам да те виждам."Тръгнах си,но още докато бях в таксито започна да ми пише смс-и.После си поговорихме по телефона за случката и се сдобрихме макар че тя беше на страната на приятелката си.Според нея тя се намесила в спора ни и счупила въпросната ми вещ за да я защити.Според нея аз не съм била права.Да,не бях права да я удрям,но пък мацката беше още по-малко права да с меси в чужди отношения.Тя си остана на нейното,аз на моето мнение,но по-важното беше,че пак бяхме заедно.Всичко си стана както си беше преди,все едно нищо не се беше случило.И така 2 седмици.После тя замина за 2-3 дни в провинцията и тогава усетих,че става нещо.Обикновено когато замине някаде не спираме да си пиШем смс-и и да си говорим по телегона.Този път не бече така.С 1-2 смс-а и едноминутен разговор комуникацията ни се изчерпваше.Когато я питах какво има отговора беше "Нищо няма,просто съм уморена".Когато се върна тук поиска да си поговорим и ми каза "Не изпитвам към теб това,което изпитвах преди и искам да се разделим.Държанието ти онази сутрин ме отблъсна много".Опитах се да и обясня,че държанието ми е било моментно състояние.Поисках и втори шанс,но тя каза "Не е до даването на шанс,а до чувства.Казах ти,че вече не изпитвам същото към теб."Казах и,че много я обичам и за мен е най-важното тя да е щастлива,но след като с мен вече не е нямам друг избор освен да уважа решението и.Поговорихме си още малко и реших да си ходя.Да,обаче не си тръгнах.Тя ме спря с думите "Е,сега ще бягаш от мен като дявол от тамян ли след като вече не сме заедно?Остани да спиш тук."Останах и за пореден път заспах в прегръдките и,а сутринта ме събуди с целувка.Останах в приятелката ми до обяд.През цялото време през което бях у тях си говорехме,смеехме,прегръщахме и целувахме и отстрани погледнати въобще не личеше,че вече не сме заедно.Но беше така.Няколко пъти я попитах защо го прави след като вече не е с мен,а тя казваше "Нали сме приятелки?Не може ли да те целувам и да те гушкам?"Според мен държанието и беше малко неадекватно имайки предвид разговора снощи,но пък на мен ми беше приятно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите