и аз се присъединявам към мнението на immortality.
най-важно според мен е първо да се измъкнеш от зависимостта си не към алкохола, а към нея. да се концентрираш не върху случилото се, вината, изгубената надежда и т.н., а върху себе си и своя живот. защото думи като "без тази жена се чувствам празна,излишна...".. не бива да звучат от човек с толкова възможности пред себе си (а очевадно е така, ако приемем писаното за истина).
разните механизми за защита от наранявания всички ги имаме под една или друга форма. но те са нож с две остриета. истинската сила за мене се изразява в смелостта да ги премахваме, въпреки болезнения опит.
и да, както са писали по-нагоре - всички сме го изживели това.. а на другите им предстои. оцелява се. времето изтрива всичко. или поне го притъпява до поносими нива.