Положението е от ясно по-ясно, и въпреки това на мен не ми е ясно защо ти отдели толкова време, за да разказваш освен за другото и за парите? Мисля, че все пак те заемат едно по-предно място, отколкото казваш. Виж как сега разговора ще тръгне в тази посока и ще се забрави главното от разказа ти. За пиенето не те укорявам, но те моля да не го правиш в това състояние. Човек става достоен за съжаление - сълзлив, ревлив хленчещ. Казвам ти го от опит. Опитвала съм да се удавя в алкохол, но е неефективно. Нищо не се забрая само дето боли още повече и изглежда съвсем безнадеждно. Ако не станеш една алкохоличка с блуждаещ поглед а се държиш трезво и с достойнство любовта няма да те изостави, убедена съм. Щом си имала повод да избухнеш значи не си съвсем не права. По-скоро си сгрешила в начина. Мисълта ми е, че вината не е само твоя. Несправедливо е да я поемаш изцяло. Това те унижава. Пък да ходиш да се извиняваш за не твои вини е много неуместно. Според мен си остани на мястото трезва и с достоинство. Чети книги и ходи на кино с приятели. Всеки има такива черни дупки, където се върти като в центрофуга от време на време. Просто трябва да го минеш и това, дошъл е твоя ред. Аз бях там преди три години за последно от общо 2-3 пъти. Ужасно е, но свършва. Така, както и любовта свършва.