Същото, като усещането да си дебел. Ако не си прекалено тесногръд и комплексиран, си вървиш по улицата като най-нормален човек, смееш се, вършиш си добре работата, спортуваш, колкото са ти възможностите, излизаш с приятели, ходиш на кино, ходиш на гости на баба ти и още един куп, ама кууууп, че чак купище други неща, при които напълно забравяш, че си дебел. Ако си средно умен, то занчи и хората около теб са поне средно умни и не отчитат дебелотата ти като кой знае какъв проблем за тях, не те подценяват и не те комплексират. Дори и да се намерят хора, на които да им се стори, че наднорменото ти тегло е неприемливо, скоро те опознават и спират да му обръщат внимание.
Ако пък обаче ти самият си мислиш, че наднорменото ти тегло е непоносим проблем, че си отрепка, поради този факт, и ако го показваш явно пред другите, и ако за теб е ценно мнението на хора, които ще те оценят като отрепка (това иде да рече, че ти самият би определил някой като втора ръка човек, заради големия му нос например), то тогава усещането никак не е гот.
Хайде сега замени думите "дебел" и "наднормено тегло" с гей/лесбийка и хомосексуализъм и ще налучиш правилния отговор.



Малкият принц или Мечо Пух? Това е въпросът ...