Джеси, това е най-голямото разнообразие, което мога да предложа. Просто само привидно е, че е "един и същи образ". Мисля че са много различни картиинте и всяка от тях изразява различни усещания. Пък и стилово са различни. Когато рисувам, сякаш пиша за най-разнообразни неща - утро, трева, гардероб, стаи, ритми, мелодии, носталгични спомени и усещания - изобщо цялото разнообразие на природата, обаче всичко това складирам...в един нос, в една сянка на очите. Например, сивото на окото изразява някакъв спомен от детството, пък в носа има алюзии за разни книги и герои, а във врата съм изразил как мирише ученическата столова едно време, или липите в София. Нямам нужда да рисувам пейзажи или натюрморти, всички мисли и даже ситуации са закодирани в едно лице. Да, даже сюжети и ситуации от въображаеми филми. Съжалявам, че "стената" на това лице не е пробиваема за всички зрители и е трудно да се отиде отвъд нея.

Ще се убедиш в това че вътрешния ми свят никак не е еднообразен от разказите, когато имаш време прочети ги, наистина!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите