|
Здравейте,
За първи път влизам в този форум, не ви познавам, но като че ли само тук мога да опиша как се чувствам. Няма с кого да говоря за това, някой, който да ме изслуша, без да ме упреква, да се отнесе с разбиране, евентуално да ми даде някакъв съвет...
Аз съм жена на почти петдесет години, от няколко години съм разведена. .....
Вече 15 минути се чудя как да продължа нататъка...Ще пиша направо - увлечена съм по едно момиче..казвам "момиче", защото то наистина е момиче, не й знам точно годините, но е на около 20. Шокирана съм от самата себе си: човек мисли, че на моите години вече достатъчно добре се познава, но.. Никога, никога преди не ми се е случвало да погледна на човек от същия пол с по-различни очи. Това още не мога да проумея как се случи, а другото, също толкова стряскащо е, че синът ми е по-голям от това момиче! Знам, че особено за вас, като странични наблюдатели (по-скоро читатели) този факт звучи още по-фрапиращо. Аз самата много пъти съм се питала какво толкова съм намерила в нея, имайки предвид че е жена, че да се чувствам така силно привлечена. Нямам еднозначен отговор...Още повече, че тя е толкова противоречива личност; познавам я от няколко месеца и все още не мога да я разбера, толкова е различна всеки път. Понякога ми е много трудно да общувам с нея, защото през 3 минути си мени настроенията и не знам какви реакции да очаквам от нея. Останала съм с впечатление, че е сърдечен и добронамерен човек, усмихнат, но понякога излъчва толкова студенина, като че е от лед...Цялата настръхвам, когато ме погледне с тези студени очи, излъчващи безразличие, понякога примесено с някаква тъга, която не знам от какво е породена...
И аз не знам какво искам от нея. Една усмивка, един многозначителен поглед...от нейните - тези, които не разбирам...гледам я и никога не знам какво й е в главата. Иска ми се просто да мога да се докосна до нея, дори само за малко - и физически, и духовно. Най-вече ме влече емоционално, искам да я опозная. Като цяло, разсъждава много трезво, като доста по-голям човек, въпреки че е толкова млада; тя е много е женствена, има и някаква тежест в характера й, която обаче понякога преминава в нещо, което бих определила като инфантилност...в такива моменти заприличва дори чисто физически на дете. Но и тогава я харесвам по същия начин. Само се чудя - винаги ли ще пазя чувствата си само за себе си? А ако не, какво би се случило? Не знам сексуалната й ориентация, не знам и как би се почувствала, ако разбере, че жена я харесва по такъв начин...може би поласкана, а може би отвратена..? Само знам, с почти пълна сигурност, че няма приятел.
Преди няколко дни ми се стори отдалече, че я видях да плаче. Обезпокоих се, толкова ми се прииска да отида до нея, да я притисна до себе си...Не посмях.
|
Тя
