при мен не ставаше въпрос за жертва, а за първичното ми желание за дете, което се оказа по-силно от самоопределянето ми като хомо. /пиша това втори път, защото нещо прецаках изпращането на първото писмо/. считам че пълноценния начин на съществуване се върти в голям процент и около възпроизвеждането/дори и ако го погледнеш от егоистичната страна на въпроса/. интересно ми е как ще третираш /евентуалното/дете, което е твое и е момченце-като гаден бъдещ мъж, може би като неосъществен блян да е момиченце или просто като твоето детенце. и за да ти се сторя още по-безумна ще ти кажа как го направих аз-избрах момче, което познавах от години-здрав, спортен тип, умен /не колкото мен, разбира се

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите