|
С благодарност на жената, която ми е опора.
"Доковам устата ти с пръст докосвам ръба на устата ти, рисувам я, като че ли излиза изпод ръката ми, като че ли за първи път устата ти се отваря леко, достатъчно е да затворя очи, за да разваля всичко и да започна отново, всеки път правя така, че да се роди устата, която желая, устата, която ръката ми избира и рисува върху лицето ти, една уста, избрана измежду всички, съвършено свободно избрана от мен, за да я нарисувам с моята ръка върху твоето лице и която по някаква случайност- не се опитвам да проумея- съвпада точно с твоята уста, усмихваща се изпод ръката ми, която те рисува.
Гледаш ме отблизо, все по-отблизо и тогава играем на циклопи, гледаме се все по-отблизо и очите стават все по-големи, доближават се едно до друго, наслагват се едно върху друго и циклопите се гледат, дишат объркани, устните се срещат и сборичкват лекичко, хапят се с устни, едва опрели език в зъбите, играят в своите селиния, от където влиза и излиза тежък въздух- древен мирис, тишина. Тогава ръцете ми се устремяват да проникнат в косите ти, галят бавно дълбините на косите ти, докато се целуваме, устите ни сякаш са пълни с цветя или риби, с живи движения, с тъмен аромат. И ако се захапем, болката е сладка, и ако се задушим в едно кратко и едновременно изпиване на дъха, тази мигновена смърт е красива. И има една- единствна слюнка и един единствен вкус на зрял плод, и аз те усещам да потрепваш до мен като луна във водата."
Знаеш коя е книгата и кои е автора. Още веднъж благодаря ти за изминалите дни.
|
За теб Зайко
