|
|
| Тема |
 Kak mislite??? |
|
| Автор | Devon (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 26.12.06 02:49 |
|
|
|
Като за начало ще ви помоля да извините правописа ми но по голяма си част от образованието си съм изкарала в чужбина, но пиша тук защото където и да отида само сред български сродни души се чуствам спокойно и комфортно.
Не знам как всички вие които сте се "определили" "хомо", "лесбийки" или "би" (съжалявам за че използвам тези думи не познавам термините и му звучт гадно всички без БИ) сте го осъзнали. Много ще се радвам да ми кажете по какво го разбирате защото аз лично се чуствам объркана.
На 22 години съм имам работа и начин на живот които ми харесват (всичко това извън БГ) но има някаква дупка в живота ми. Знам че ми е много рано да говоря като стара мома но всичко това което преживяват момичетата на моята възраст аз го нямам. Не знам как де се оценя не мисля че нещо ми има на външния вид защото доста момчета са ми вървяли по петите като ученичка. За съжаления извън училище да си "затворена" не изглежда скромна и срамежлива а по скоро "фрийк". Така или иначе пак нямам проблеми да си уредя среща с прилично момче, но не знам дали всички са такива с каквито се сблъсквам дали е накакъв малшанс или е мой проблем или много искам от тях.
Не искам да бъда взета за девственица, имала съм контакти и ученически увлечения - все с момчета. Не казвам че контакта с момчета не ми харесва, точно обратното но не мога да си представя да не спя цяла нощ от мисли заради това.
Имам актьори и актьорки които намирам за страшно красиви и секси, но от това ми идва притеснението всички актьори които харесвам са от типа на Орландо Блуум с нежен и благ външен вид дълга коса и хубаво лице.
Всичко това беше за мен като цяла за който го е прочел а и тук идва въпроса ми, имам колежка (не мога да определя годините между 30-40) страшно сладка хубава фигура, нежна и внимателна същата която е причината за неспокойния ми сън.
Още от първия ми работен ден е до мен и се опитва да ми помогне във всичко без прекрачи никаква граница. Много я харесвам и умирам за всяка минута със нея, не знам дали е като добра приятелка или какво. Трудно ми е да пиша за всичко това но този форум е първото място където споделям мислите си и задавам въпроса на "глас". Не си въобразявам, тя е толкова близка с мен практически постоянно и мога да кажа "най-добра приятелка" поне на работното място, защото освен в почивките на работа не сме излизали никъде заедно което е странно дори и за случайни колежки, аз никога не съм била силна да предлагам на някой идея било то и не само интимна (както мъжето си предлагат да отидем на бира в петък вечер и т.н.). Въпроса дали си имаме гаджета не е бил задаван и не е бил повдиган, знам че тя си няма или поне така си мисля защото използва много свободно време за себе си джогинг рисуване и други такива. Рисува хубаво и рисува всички и всичко и то доста открито като е деликатна пита хората които рисува (да на работата ни остава време за това ;) ), но първия път когато я "хванах" да ми рисува профила се сконфузи защото не ме беше попитала, нещо което не прави обикновенно (сякаш се срамува да го направи).
Нека тя не изглежда като толкова "затисната" колкото съм аз самата защото е много силен характер, ведра и жизнена и всички я харесват (от което ревнувам не знам като приятелка и или нещо повече). Тя е моята "по-голяма сестра" на работното място и за всичко което се отнася за работата, но когато излезем от тези рамки тя е ... не срамежлива но бих казала предпазлива сякаш да не прекрачи лимита. В началото си мислех че защото не съм местна но тя не го прави с останалите имигрантки. Тук е нормално жените да се плеснат по дупето (от друга жена) дори мъжете от друг мъж при работа която е под скорост без да има сексуален отенък (бизнес, строителни работници и други такива) в нашата работа също го правят дори и ТЯ но никога не ме плеснала мен лично. Ако до тук мислите че нещо ми хлопа няма да сте единствените аз също го мисля затова моля ви искренно спестете ми парливи коментари достатъчно ме боли и без това.
Та тя никога не е посегнала но постаянно се водим хванати през рамо като неразделни сме. Тя прави всичко за бъдем заедно на работата но индиректно като на мен ми сменят работния график и почивните дни тя си налгася своите по моите като с по-дългогодишен работник под предлози разни.
Следих темата по долу на Нат за интереса и към нейната преподавателка, но моя случай е малко различен, защото не знам колко далече искам да отида и дали изобщо съм "такава".
Знам едно ако го проваля ще полудея и не искам да я загубя каквото и да има между нас двете.
Кажете ми как да разбера за себе си и за нея и какво да направя!!!!!!!!!!!?
| |
| |
| 
|
|
Kak mislite???
