|
|
| Тема |
 Теменуги |
|
| Автор |
lsis. () |
|
| Публикувано | 29.09.06 06:48 |
|
|
|
Вас слънце ви не вижда - лъх,
зефирен лъх ви не допира;
сред тръни, скромни и без дъх,
дори пчела ви не намира -
печални бледни теменуги.
Печални, чакате ръка,
сънувате и пръсти нежни.
Напразно чакате!... Така,
в надежда тихо безнадеждни,
вий мрете - болни теменуги.
Вий мрете - в храсти и бодил
от първи ден чела навели...
Желания в живот немил,
мечти неволни и несмели -
вий чезнете едни след други.
О бледни, болни теменуги!
.....Понякога си мисля, ако имах избор, кое ли бих предпочела? Дали свободата от това, че по рождение си изгубил всичко и вече толкова си свикнал, че каквото и да става, пак ще му се смееш с пълно гърло на тоя глупав свят? Или пък онова, простичкото щастие да обичаш... и да бъдеш обичан, ама наистина... наивно и по детски.
ммм... визирам себе си, не се чувствайте длъжни да се олицетворявате с това, което аз чувствам :) интересно колко близко го е почувствал и Яворов.
Disce quasi semper victurus; vive quasi cras moriturus
| |
| |
| 
|
|
