Разбрах по-своему какво искаш да кажеш, а то е такъв проблем че...нямам думи. Накратко, България за мен е едно от малкото места където може да се живее Пълноценно и творчески. Хората са много заети и бачкат много, трудно мога да се съглася че мнозина се занимават с нищо, напротив, адски са под стрес и вдъхновени едновременно, но няма такова тотално унищожаване на самоличността каквото ти описваш, за тези които са отишли да живеят навън. Познатите ми, заминали там, казват че буквално са губили самоличност, не ги интересува вече абс. нищо, всички предишни възгледи за живота стават шега, егото отива на кино - наистина, никой не го интересува там свободомислещ ли си, добре ли изглеждаш, дълбок ли си, духовен ли си...всичко с каквото си се гордял отива на кино. А това стане ли...нищо не остава, какво значи "щастие", можеш ли да си щастлив ако не се вписваш и си без име и лице? Тези мои познати които заминаха са много нещастни сега. Някои даже за умиране мислят, ама нещо ги хипнотизира да останат там и се страхуват да се върнат.