|
Автобиографията на Сашка Ваcева
На 12 октомври 1966 г., когато съм се родила, в Дупница е бил обикновен ден. Само не и за родителите ми. Майка ми държи парфюмерия. Баща ми е артелчик,грижеше се за провизиите на сухопътно поделение 16184. Никога обаче не усетих истински,че съм дъщеря на военен. Той не ми даваше да стъпвам в поделението. Войниците щели да ме гледат, да си мислят мръсни работи,можело да ми посегнат...такива истории. Всъщност татко ме е ревнувал. Ревнувал ме е от всеки чужд поглед. От малка исках да стана актриса. Като Роми Шнайдер. И не заради славата. По-скоро заради трагично-романтичното усещане,което тази професия остаявяше в детското ми съзнание. Гледала съм поне 10 пъти "Осъдени души" и съм страдала повече от героите на екрана. Тази Фани Хорн и цялата й драма.Аз не можех да остана равнодушна. Бялата стена пред мен ме поглъщаше,все едно беше някаква тайнствена черна дупка от далечна галактика. Какво е изкуството - на една неосъзната душевна болка, едно осъзнато преодоляване на болката. Сашка Асенова Вacева. Зодия Везни. С асцендент Козирог. Това съм аз. И не успях да стана актриса ,но любовните мелодрами на екрана и в живота още ме разплакват. Орисията ми е такава - да остана неразбрана. Никoй не подозира каква съм аз. Аз съм невероятно духовна вътрешно, а вие виждате само повърхността. Това е психологически момент. И един подходящ специалист би го обяснил. Не знам обаче има ли смисъл. Метафизично раздвоена? Какъв по-голям парадокс от това? Аз не се отчайвам. Оставайки неразбрана и се издигам няколко духовни полета по-нагоре. Нагоре стълбата, която води надолу... Е, не е чак толкова лошо. При целия този предизвикан индивидуализъм започнах да гледам на себе си интравертно. През нощите,в които съм сама, в които не заспивам. В такива нощи се моля на Бог. Наричам го още Този, Който Си. Не е нужно да се замисляш как изглежда. Той е Вяра. Мойсей единственият в Библията, който го е виждал като огнена стихия над планината Синаи. Бог е един и всички сме равни пред него. Дали християни, мюсюлмани, евреи, американци, французи - няма значение. Всички са Божи чеда. Скоро на Земята ще дойде великата Шеста раса,която ще раздаде справедливост. Ще дойде от планетата Плутон. Хората ще бъдат равни помежду си. Равни в бита си, равни в обичта си един към друг. Такива романтични утопии изплуват в съзнанието ми нощем...и си мисля за моя човек. Този, който все някога ще дойде. Моят принц. Малкият принц е слаботелесен, но спрямо своята крехка роза той е най - силния. Нормално е около нас лисици да въртят опашки. Важното е да не свиря втора цигулка. Да съм господарка на положението. Физическа изневяра бих простила, но да знам, че духовно си е мой! Сърцето му да е заключено в клетка. И ключа да е в мен. А тялото...тялото мога да го изпусна, за малко. Стига,разбира се,да го прави предпазливо,както се прави в края на XX век. С презерватив. Според хороскопа ми в крайна сметка ще спра да чергарувам. Ще се кротна при някакъв италианец,човек на изкуството-обаче,пак проблеми!Гадателите казват,че ще умра млада,на 46г.Ще се замеся в някаква мафиотска операция.Как пак им е хрумнало?Аз не унивам и бодро си влача кръста напред.Всеки ден го живея като за последно.Ако ще се мре,да се мре с чест.Това е моята философия.Философията на една българска певица и жена.Преди всичко-българска!Това,че съм руса и с начервени устни,нищо не значи.Аз никога няма да запея Лепа Брена,никога няма да продам родината си за дребни стотинки.Аз не съм Лепа.Аз съм Сашка - българката.На първо място, българката.На второ място поставям въпроса за справедливостта. Всеки трябва да си плаща в този живот.Око за око,зъб за зъб.Стария завет - Библията.Завършила съм педагогика и ми се е налагало да чета всичко.Чела съм Маркс,и Енгелс,и Ленин,и Фройд,и Русо.Винаги съм се възхищавала от Русо и неговия метод за природосъобразно развитие.Той казва"Детето трябва да се развива свободно".Аз мразя забраните и се водя само с добро.Философията понякога ми изяжда главата.Мога да изучавам всякакви неща,защото искам да позная света.Иначе не съм рационална натура,а стардам от любов,за любов,след любов.Когато се мъча да залича отпечатъците от чуждото тяло по чаршафа и да построя пясъчни кули в картонената си крепост.Искам да живея дълго.Разтройва ме мисълта,че трябва да умра рано. Нека първо отдам целия си потенциал на моята родина България,а после да умра,да угасна като пламъче в жарава.Аз правя всичко за България. Не мисля,че някой е способен да замени тази ми любов. Дали народа ще ме оцени и ще проумее саможертвата ми?Не чакам признание,а само тих приют за душата.Къде ли ще попадна след това? След любовта? След смъртта? Ад и Рай не съществуват. Тия, които обитават така нареченият рай изпитват чиста любов помежду си , а съгрешилите са отделно, сами с изкуплението съзират греховете си като на длан.Това е най- страшното. Не искам да стигна до тук и толкова се боя, че се движа по ръба на бръснача. А мечтая да направя още добрини-преди да си ида. Да покажа на българите истината за Бог , защото те са неориентирани. Ходят и се молят в църквите за пералня,за печалба от тотото, за разни глупости. Кога ли най-после ще осъзнаят над сащността,над материалната любов? И кога ще повярват в космическата си мисия? Дано оцелея, още малко, поне до утре, дано имам сили, дано бъда добра, дано ви покажа...
С обич:Сашка Васева
благодаря за линка /тя си знае/
|
автобиографията на сашка васева [re: php*]
