|
Тема |
Re: Море и сняг [re: aimee] |
|
Автор | amie (Нерегистриран) | |
Публикувано | 29.07.06 22:37 |
|
|
Отесня ми дрехата. И се препъвам
дори на равното - по всеобщо мнение.
Ръцете мръзнат. Джобовете пълни -
един с въпроси, друг - със съмнения.
Как така не сгреши и не ме подмина
поне един камък - да е различно?!
Гласът ми, горкият, и той изстина
преди да му каже, че го обичам.
А ми теснее даже душата - босата.
В трънаци гази, въздиша тихо.
А после: добре, че съм дългокоса -
в очите раните се стаиха,
а те - косите - им пазят сянка
(добре, че никой не вижда в тъмното)...
Само сутрин си мисля: Рано е
да си тръгвам... Нали е съмнало?!
Хайде, моля те, скъсай джоба ми -
стига вече е пълен с минало.
Ще си взема... листа отронени -
да ги топля. Че иде зимата...
S.S.
|
| |
|
|
|