Ах, Лаура Манчини, само като произнасям името й и в главата ми нахлуват ред палави мисли и видения. Това момиче така и не се научи да бъде сериозно. Богатият й баща все още удовлетворяваше всички приумици на необузданата си дъщеря. Днес беше в Париж, а утре в Ню Йорк, след това пък изненадващо решаваше да отиде до Токио, защото предния ден забелязала някакво невероятно кимоно и искала да пие от извора. Около нея постоянно имаше тълпи от ухажори, а тя си играеше с тях като ги караше да се съревновават помежду си, докато флиртува с някоя красива девойка.
Организираше големи купони, на които събираше творци и сухари на едно място и се забавляваше да ги наблюдава. Почти нямаше нощ, в която да не приюти някое крехко създание в леглото си, а на следващата вечер вече бе забравила за него. След себе си оставяше разбити сърца и зачервени от плач очи. "Какво съм виновна, че тя се влюби в мен?" - питаше невинно Лаура, като си играеше с поредната скъпа огърлица, подарък от баща й."Всички ме познават и нищо не съм обещавала, защо просто не се забавляваме?"

В деня, за който започна да разказваш, Лаура се опитваше да избяга от поредната влюбена в нея девойка, междувременно започвайки флирт със следващата. В интерес на истината, трябва да кажем, че Лаура не беше коравосърдечна. Тя не желаеше да наранява никого и не се опитваше да подвежда хората около себе си с напразни надежди и обещания. Сърцето й жадуваше за нови и постоянни приключения и тя просто не можеше да си представи как ще се обвърже с някого и ще определя ритъма си на живот с някой друг. Искаше да се чувства свободна да отлети по всяко време към следващото приключение, мислите й бяха постоянно заети с нови и нови планове и нямаше нито време, нито желание да мисли за сериозна връзка.

Лаура забеляза Женевиев още с пристигането си в хотела, но тя не привлече вниманието й. Лаура търсеше игриви пламъчета в очите, а тези на Женевиев бяха прекалено сериозни. Но след случката сутринта тя поиска да види младата жена, защото колкото свободно бе сърцето й, толкова й бе милостиво понякога.