Ще те изпиша


Ще те изпиша цялата
със руни нечетими,
със дяволи изплезени
през рими,
признания,
объркани послания,
в писма
които се изгарят,
а не стигат
и не се изпращат,
защото нямат получател,
а всеки жив
е получателят,
прочел
преди изписване
горещото желание,
което го влече
нанякъде...

Да,
ще те изпиша с всички изкушения -
ухания,
стенания,
сияния,
рамото ще изпиша,
и гръдта ти
и отвън
и вътре,
дъха ти даже
ще изпиша
и кръвта ти,
с целувки
най-нежния си
стих
по тебе
ще изпиша


***



Целувам те, целувам те, целувам


Където са утихнали фуриите,
и топла, животворна е вълната,
процежда капчици
безпаметност,
подобно на елей
се леят,
стичат

в недрата
под къпина кадифяна,
настръхнала
и бясна,
разюздана,

разкъсвана
на мравчици
отвъдно,
до болка
стигаща
от сладост,

до болка
стигаща
и до отмала,
където
като восък
тяло,
разтапя се
и губи воля...

До грях е истината гола...

Целувам те,
целувам те,
целувам...


***


Искам да погаля...

Искам да погаля...
мислите ти,
най-неприличните
и недопустимите,
скритите под ципести
воали,
тези, които
се разтварят
само в съня ти,
тези, които
болят от възбуда,
но не вярваш,
че ги имаш
и приличат
на порочни,
а са невинни,
толкова невинни,

че танцуват
голи
сред настръхнали
мълчания...

без да съзнават
своята
предизвикателна
уязвимост


***



Косите ти са
Словото,
на свечеряване след Шестия ден
и реката, в която
не мога да потопя
пръстите си повторно,
и плават
със светлинна ладия
ароматите,
а на здрачаване
са като накапани с горчица,
и водят свой живот,
и имат тайна връзка с вятъра,
за която подозираш,
и когато ги разресваш,
те ваят в неустоими пластики,
приливащи една във друга,
форми на неистови
желания...

И се побърквам
като те гледам...

И се изливат
върху лицето ми,
подобни дъжд,

и попиват,
достигат до семената ми
и те се взривяват...


***



Забравям, че ме има



И съм перо,
потапяно в топлата рана на желанието,
в мастилницата на природата дълбоко потапяно,
и ангелска ръка преписва с мен
на всичките
живи и мъртви езици
и с всичките живи и мъртви езици
"Песен на песните"
по твоето тяло...

прегръщам те,
забравям, че ме има...


***


До разпад



Тление разпада се, разпада,
пада в ада,
разкъсва се,
разлага се,
дими,
догаря органична
клада,
разтваря непонят усти.

В целувка
ги разтваря
и засмуква,
и поглъща,
покварата
до капчица цеди,
безсилна
в пипала
могъщи
страстта последна
се теши.

Горяла,
тляла,
всичко
изживяла,
все още
сладостно горчи,
отдало се до дъно тяло,
олекнало, от себе си, лети.


***