Сами сред природата
(на влюбените)

Разхождам се с любимата в гъстака,
А всъщност - търся място да ебъ!
Ах, не я я боли далака,
А мене ме боли зъбъ!

И болка гони ни, защото
Полянка търсим от зори!
Но де да ни се спре окото?!
Навсякъде гори, гори, гори!

Намерим ли пространство празно,
То от гадини зли гъмжи!
Ту змия се усмихва мазно,
Ту куче грозно зло ръмжи!

Най-после - походящо място!
Посягам аз към твоите гърди!
Но скрит във храстите, зад брясто
Козел ни гледа лошо и пърди!

Омръзна ми да ходя по гората!
Омръзна ми и овчият ти вид!
Отдавна всички се ебът в леглата!
Да шибаш сред природата е мит!

Андрей Слабаков, Писоарна лирика