ЦЕНАТА НА ДОВЕРИЕТО
Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля – вместо да ударя,
Да повярвам – щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали -
И пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

***
Не съм ограбена, опустошена,
Нима се свършва огънят,
Защото някога е грял?
Нима пресекват изворите чисти,
Защото някой ожаднял е дълго пил
И тръгнал си, нехайно е свалил
Във кладенчето камъни и листи?
Избистри се душата ми,
Изтласка
мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
С предишна сила.
Не се прощава.
Но се надживява.
Ако на тоя свят
Са вземали от тебе –
Значи си богат.
А взелият е беден.


БЕЗСМЪРТИЕ

Нашата обич няма дом
С тежки врати,
С ключалки и щори –
Вместо стряха ми даде ти
Един свят просторен.
И ни приемаше тая земя
Със нежност няма
И навсякъде ставаше “у дома”,
Щом бяхме двамата...
Може би ние няма и да умрем,
Както умират другите хора:
Просто, дори без да разберем,
Във света ще се разтворим
Като дъх, като нежен звук...
И вече няма да ни има.
И ще бъдем тук –
Под стъпките ни незрими
Ще се люшкат диви треви,
Ще излъчват странен дъх цветовете.
Както винаги – заедно ще вървим,
Само че слънцето
През нас ще свети...

***

Не ме принуждавай
Да се усмихвам жалко!
Не искам скритото,
Не искам малкото.
Не ме прави крадла –
Прави ме кралица!
Ще умра без небе –
Не виждаш ли, че съм птица!
Аз съм песен и блясък –
Къде ще ме скриеш?
Аз съм гордост и ясност,
Аз съм от тия,
Дето са твърди –
И много трошливи.
Прощавам на злите.
Но не –
На страхливите.
Не ми давай нищо
Наполовина!
Аз слагам глава
Под мойта любов –
Като под гилотина.

***

Като пръстен, изтънял от носене,
Меко свети старото ми чувство.
Мълчаливо го докосвам с устни –
Прошка да изпрося.
И виновна,
И нетърпелива
Паля огъня на нова клада.
Винаги е тъй –
Или ранени падаме,
Или ние някого убиваме...

***
Жената, която обича и е обичана –
Тя носи край себе си меко сияние
Като ореол,
Тялото й излъчва тънкото ухание
На пролетен ствол;
Ръцете й пеят със всяко движение,
Милват целия свят;
Тя с пчели и пеперуди е обкръжена
Като меден цвят...
Жената, която обича и е обичана.
Тя може само да трепне с ресниците си –
И преспите се топят,
И покълва камъкът,
И изпуска ножа десницата...
И светва светът.