Две сме - изключващи се взаимно.
Двете не сме ли ти много?
Тя - пияна от изпитото вино,
аз - пияна от погледа ти.

Ти най-добре си знаеш цената.
Забавляваш ни - както смогваш.
Тя под масата търси ръката ти,
ти гледаш мене...Затрогващо е.

Една по една ни водиш на дансинга.
Прегръдки - дълги, колкото песен.
Право на избор ли ? Везната на шанса
не се наклонява лесно.

Две сме. А ти си един. И единствен.
Как беше там, за триъгълника ?
Смешно е. Тъжно е. И ми писна.
Аз съм избрала. Да тръгваме.

Пунктуация

Как може да свърши внезапно
нещо, дето не е започвало ?
Аз ще се върна обратно.
Ти остани при точката.
Тя е голяма и кръгла
като луната в тополата.
Гледай ме как си тръгвам
и не ме спирай, моля те.
Даже и в гръб съм красива.
Може би даже повече.
Този костюм ми отива.
И женствено пеят токчетата ми.
За гледане не се плаща.
И улицата е дълга.
В окото ти с нокът дращи
ръбът на първия ъгъл.
Точно зад него е пътят ми.
И той е еднопосочен.
Ако две крачки пристъпиш -
имаш шанс за многоточие.

***
Невъзможни са ни срещите,
разминаването - също.
Колкото и да внимаваме -
изненадваме се с поглед.
Сблъскват ни случайно улиците
и се разлюляват къщите.
И едва започнал - свършва
августовският следобед.
Полуделите трамваи
си объркват разписанието,
за да ни запратят право
на кръстовището слисано.
И боли при дъжд сърцето ти
с раната ми на коляното,
и в очите ни се давят
два куплета - недописани.

NE ME QUITTE PAS

Престани да се правиш на сянка на кучето ми,
на дим от цигарата ми, на фиба в косата ми,
на съшит с бели конци удобен случай,
на камъче под езика ми, на трънче в петата ми.

Тъй и тъй съм те закичила на ревера си,
нагърбила съм се с любовта ти, бременна съм с мечтите ти,
тъй и тъй съм кафето ти сутрин и конякът ти след вечеря,
и всичката бира, от изгрев до залез изпита.

Затова не повтаряй на всички възможни езици
да не те напускам, да не те напускам, да не те напускам...
Щом съм ти бялото слънце в пустинята и дъждовната
твоя кралица -
няма как да не бъда редом с теб и на кръста.


М.Петкова