Здравейте, винаги съм имала проблем. Като по-малка ми казваха мъжомразка, но след това имах връзки с мъже. Опитвах се да си внушавам, че съм влюбена в тях имах дори една по-сериозна връзка. Но постепено реших, че няма какво да се заблуждавам и, че не съм влюбена и не съм се влюбвала в никой, а толкова много исках и толкова много искам дори сега. Все се оказвах заобиколена предимно от мъже от колкото от жени. И в момента е така, но просто е неизбежно, защото страстта ми, хобито ми допада повече на мъжете и съответно имам повече контакти с тях. А загорелите кретени естествено ще налитат и ще се пробват на момиче, което е само. Втръснало ми е от мъже. Нямам един приятел, защото в последсвие се оказва, че е хлътнал по мен и от самото начало е целял връзка. Щом разбера това, за мен той не представлява вече никакъв интерес и ме отвращава. Все още се надявам, че някой ден ще го срещна! Него! Но един мъж не съм загледала по улиците, напротив... заглеждам дамите. Минаваха ми мисли за една приятелка, че ако беше лезбийка веднага щях да се възползвам, но не е, а и аз се преместх и вече не се виждаме...Объркана съм, страх ме, защото не искам да остана сама...Цял живот и във всичко съм била сама, със всичко съм се справяла сама..Тъжно е когато няма с кой да споделиш най-съкровеното в теб. И по дяволите питам защо всички мъже са такива глупаци и поне един не разбере и не ме остави на мира. Много хора подхвърлят и ме питат дали не съм лезбийка, но аз отричам и ще отричам, защото не искам да загубя и малкото приятели, които имам сред многото навлеци. Съзнавам, че разберат ли това ще сложи преграда между нас и вече няма да е същото. Не искам да ги отблъсна.
|