Нова Генерация - Йон И Ана
Йон и Ана бяха застанали на ръба на огромна черна скала.
"Какво е това под нас ?" попита тя
"Това са страховете Ана." отговори той
"Ето виждаш ли? Всичко се върти кръгообразно под нас."
"Всичко ли е това?"
"Да." каза Йон
"А ние къде сме?" попита тя
"Чуй ме Ана, ти знаеш че ние отчитаме времето и реалността
по това, което си спомняме за нас. За всичко което се е
случило ние викаме назад спомените си. Ако не бяха те ние нямше да
знаем кои сме, следователно нямаше да ни има, но след като ние си
спомняме всичко, което ни се е случило и след като можем да усещаме
силни въздействия да си представим различни места и случки, които
са измислени чрез нашия разум, то тогава къде е разликата между
това, което ни се е случило и това което си представяме?
Няма разлика. Това означава Ана, че ние никога не сме съществували,
не сме били, няма ни сега и никога няма да бъдем. Никога."
Ана го погледна просълзено. Слънцето залязваше далече под
тях.
Йон каза: "Някой ни вика Ана, ние сме птици, разпери
крила и ме последвай"
"Страх ме е Йон." отговори тя.
"Не се плаши, така е трябвало да стане."
И той разпери крила и полетя в огромната бездна.
Цветовете се пръснаха в безпорядък. Светлината се сви на
кълбо и простена уплашено.
"Ана, ела аз виждам отвъд смъртта!" извика Йон.
Ана скочи и разтвори крилата си, направи един кръг и потъна
надолу, посленото което се чу беше : "Почакай! Не мога без теб
в ноща."
|