Не знам да има такова противопоставяне - антиглобалисти-алтерглобалисти. Има различни възгледи в различните движения по даден въпрос - например умерените еко са за устойчив растеж, а екорадикалите са против растежа.

Важното е, че понеже няма централизирани организиции, йерархии и идеология - енергията на новите граждански движения се насочва не към идеологически спорове относно различията им за изясняване на "правилната" линия, а в единодействие по пунктовете, за които има съгласие.

Например умерените еко и радикалните еко протестираха заедно срещу намеренията за строителство на нови магистрали във Великобритания, които ще унищожат хиляди декари природа. В гражданския натиск, довел до европейските документи за хуманно отношение към животните, участваха както радикалите от ALF (Фронт за освобождение на животните), така и умерени защитници на правата на животните, въпреки че умерените не приемат екстремистките практики на ALF за нападения и разрушаване на лаборатории, кланици и подобни. Но пък в екстремистките действия на ALF участват някои радикални анархисти. И т.н. Принципът е - участие в директни действия, когато споделяш целта на действието.

Намерих един добър текст на български, който може би ще ти е интересен:

"Тук предлагам извадки от въведението на книгата "Алтернативи на икономическата глобализация". Този консенсусен документ на комитет от 19 водещи специалисти в областта на глобализацията е кулминацията на 3-годишен проект на Международния форум по глобализацията. Форумът е съюз на видни активисти, учени, икономисти, изследователи и писатели - представящи 60 организации в 25 страни - и беше учреден през 1999, за да стимулира новото мислене, общите инициативи и общественото образование в отговор на икономическата глобализация.

Тази книга е Библията на световното гражданско движение за анти-корпоративна глобализация! С други думи, ако можете да си позволите да прочетете само една книга по въпроса, това е тази книга. В нея, освен всичко друго, са дадени и желязно обосновани 10-те принципа на една нова социална парадигма - действително демократично и устойчиво общество, където е облагодетелстван народа, а не някакъв икономически или политически елит. [read in English]

В подбрания текст са засегнати следните въпроси:

* Къде се води борбата срещу корпоративната глобализация?
* Как официалните медии отразява протестите?
* Корпоративна глобализация или глобална икономическа справедливост?
* Какво предлага Международният форум по глобализацията?
* Как да се наложи ново рамкиране на политическия дебат?
* За какъв консенсус работи Световният социален форум?
* Какъв е подходът в “Алтернативи на икономическата глобализация”?
* Чии интереси обслужват международните търговски споразумения?
* Корпоративен управляващ елит или народовластие?
* Как гражданските движения виждат света?
* Каква е ролята на Световната банка и МВФ?
* Кой иска да "експлоатира бедните, за да победи бедността"?
* Има ли ситуация за преобразувателна промяна?
* Кой ще поеме ръководството на преобразувателния процес?
* Кого именно включва световното гражданско движение?
* Има ли централна организация и дефинираща идеология?
* Някои примери за успешни инициативи?
* Как се изгражда здраво, справедливо и устойчиво общество?

* * *

През последното десетилетие, милиони хора излязоха на улиците в Индия, Филипините, Индонезия, Бразилия, Боливия, САЩ, Канада, Мексико, Аржентина, Венецуела, Франция, Германия, Италия, Чехия, Испания, Швеция, Великобритания, Нова Зеландия, Австралия, Кения, Южна Африка, Тайланд, Малайзия и другаде на масови демонстрации срещу институциите и политиката на корпоративна глобализация.

Често официалните медии правят повече да заблуждават от колкото да информират обществеността относно причините за тези протести. Томас Фридман, коментатор на външните новини в Ню Йорк Таймс, е типичен пример сред експертите, които представят демонстрантите като “невежи протекционисти”, които не предлагат алтернативи и не заслужават сериозно внимание. Мнозинството в медиите се опитват да сведат сложните проблеми до опростен спор между “протекционизъм” и “отвореност” или между “анархия” и “подреден демократичен процес”. В Северна Америка и Европа участниците в протестите биват пренебрегвани като разглезени деца с привилегирован произход – себични, зле информирани недоволници, които се стремят да спрат търговията и международното сътрудничество.

Всеки, който положи и най-малко усилие да разбере защо милиони хора от буквално всяка страна и обществено положение излязоха да протестират, установява че тези крайно опростени тълкувания са неверни. Що се отнася до обвинението, че тези хора са срещу бедните, най-големите протести са в страни с ниски доходи, а и повечето участници са самите бедни. Обвиненията в изолация и ксенофобия са също толкова неуместни; съпротивата срещу корпоративната глобализация е глобална по обхват и се придържа към международното сътрудничество с цел постигане на икономическа справедливост за всеки на планетата. Що се отнася до обвинението в противопоставяне на търговията, много от водачите на движението са активно ангажирани с насърчаването на честна търговия – за разлика от често експлоативната свободна търговия, отхвърляна от тях – като средство за подобрение на икономическите условия на бедните хора и техните общности.

Всъщност, съпротивата е основана на многостранна, добре развита критика, изложена в безбройни публикации, речи и доклади, включително - сред многото други - в документи на Международния форум по глобализацията и редица книги и статии на негови сътрудници. Критиката също се намира и в публикациите на процъфтяващата независима медия, която разказва историите и споделя мненията, които официалната медия най-често пренебрегва или отхвърля. Тези независими източници на информация постепенно разширяват обществената осъзнатост и увеличават поддръжката за преобразувателна промяна, но не са достигнали необходимата критична маса да наложат ново рамкиране на фразеологията на политическия дебат, все още доминиран от корпоративната медия и интереси.

Твърдението, че участниците в протеста не предлагат алтернативи е толкова погрешно колкото останалите твърдения. В допълнение към алтернативите, описани в книги, списания, конференции и индивидуални статии и доклади, редица консенсусни изявления са внимателно отработени от групи за гражданско общество през последните две десетилетия, които излагат изобилие от алтернативи с поразително сходство в убежденията им за базовите ценности, на които едно хуманно общество трябва да служи. През 2001 и 2002, десетки хиляди души се събраха в Порто Алегре, Бразилия, на първия и втория годишен Световен социален форум, наречен “Един друг свят е възможен”, за да ускорят процеса на изграждане на всеобщ консенсус към един свят, който е добър за всички.

Може би най-очевидната и недвусмислена алтернатива, препоръчвана от гражданското общество е просто да се постави мораториум върху преговорите за нови търговски споразумения. По-амбициозни предложения – като тези, представени в “Алтернативи на икономическата глобализация” – се съсредоточават върху пренасочване на глобалните, националните и местни приоритети към създаване на здрави, устойчиви хуманни общества, които са добри за всички.

Макар че много от протестите са съсредоточени върху противопоставяне на търговските споразумения, глобалното гражданско общество не се противопоставя на самата търговия. Хората са влизали в търговски взаимоотношения от началото на историята и докато има живи два или повече индивида от човешкия род, те със сигурност ще продължават да го правят. Това, което протестиращите отхвърлят, са международните търговски спогодби, прилагани от корпоративните интереси с цел да заобикалят демокрацията в тяхната глобална кампания за смъкване на социалните и екологични защити, които обикновените хора са се борили десетилетия – дори столетия – да наложат.

Спорният въпрос е управлението. Ще имат ли обикновените хора право на демократичен глас в решаването какви правила ще са в най-добър интерес на обществото? Или един малък управляващ елит, който се среща тайно и далече от погледа на народа, ще бъде оставен да наложи правилата, които ще оформят бъдещето на човечеството? Ако тези, които взимат решенията, се безпокоят единствено за корпоративните печалби през следващото тримесечие, кой ще се погрижи за здравето и благополучието на хората и планетата?

Гражданските движения виждат света в криза от такава величина, че тя заплашва самата тъкан на цивилизацията и оцеляването на човешкия род – един свят на бързо растящо неравенство, разпад на отношенията на доверие и загриженост, и повредени планетарни системи за поддръжка на живота. Там, където корпоративните глобалисти виждат ширеща се демокрация и цъфтящи пазарни икономики, гражданските движения виждат управленческата власт да се измества от хората и общностите към финансовите спекуланти и глобалните корпорации, посветили се на преследването на краткосрочна печалба, равнодушни към човешките и природни проблеми.

В очите на гражданските движения, тези тенденции не са резултат на някакви неумолими исторически сили, а на преднамерените действия на една корумпирана политическа система, плувнала в корпоративни пари. Те виждат Световната банка, Международния валутен фонд и Световната търговска организация като главни инструменти в тази атака срещу хората и околната среда.

Гражданските движения виждат, че политиката и процесите на корпоративната глобализация разрушават истинските богатства на планетата, докато налагат една примитивна конкуренция, според която “победителят взима всичко”, разширявайки неумолимо пропастта между богати и бедни. Така че те отхвърлят като абсурден аргумента, че бедните трябва да бъдат експлоатирани и околната среда разрушена, за да се натрупат пари, необходими да се победи бедността и спаси планетата.

Много граждански движения приемат сегашния императив за преобразувателна промяна като възможност да се издигне човечеството на ново потенциално ниво – най-огромното градивно предизвикателство в историята на човешкия род. От друга страна, опитът ги води до заключението, че институциите с власт да оглавят този процес не са нито склонни, нито годни за това. Нито пък има реалистична причина за надежда, че ръководители, които са щедро възнаграждавани от статус квото и отстояват непоколебимо възгледа, че няма алтернатива, изведнъж ще получат прозрение.

Предизвикателството да се обезпечи ръководство за изграждането на един справедлив и устойчив свят следователно се пада, поради липса на друг, на стотиците милиони изключителни хора от надигащото се глобално гражданско общество, които вярват, че един по-добър свят е възможен – и които сключват глобални съюзи, целящи да предоставят управленческите пълномощия на демократични, създадени по места, човешки по мащаб институции, които ценят живота повече парите. Макар че най-видимите сред тях са тези, които излязоха на улиците да протестират, еднакво важни и даже по-многобройни са онези, които се борят да възстановят местните общности и икономики, изправени срещу общ фронт от институционни сили.

Растящият съюз от организации на гражданското общество обединява членове на профсъюзите, фермери, селяни без своя земя, религиозни дейци, женски организации, младежки организации, собственици на малки бизнеси, занаятчии производители, активисти за икономическа справедливост, борци за реформа на затворите, защитници на околната среда, СПИН и други здравни активисти, политици, организации за независима медия, държавни служители, бездомници, организации за мир и човешки права, гей и лесбийски групи, интелектуалци, защитници на потребителите, и даже някои корпоративни босове - хора от всяка възраст, религия, раса и националност. Това е продукт на общо взето спонтанното пробуждане на милиони хора, осъзнали факта, че тяхното бъдеще и бъдещето на децата им зависи от упражняването на демократичното им право да участват в решенията, които очертават това бъдеще.

Обединен от дълбоката си привързаност към универсалните ценности на демокрацията, справедливостта и уважението към живота, този съюз функционира с нарастваща ефективност и без централна организация, ръководство или дефинираща идеология. И също така взима различни форми при различни обстоятелства.

В Индия, активисти се стремят да упълномощят местните жители чрез демократичен контрол на ресурсите в техните общности под егидата на движението за Жива демокрация, обединяващо милиони. В Канада стотици организации се събраха заедно, за да формулират обща гражданска програма, стремяща се да изтръгне от корпорациите контрола над правителствените институции. В Чили коалиция от групи за защита на околната среда създадоха впечатляващо предложение за Устойчиво Чили, стремящо се да обърне течението, което носи тази страна към свободните пазари, и да върне популярния демократичен контрол над националните приоритети и ресурси. Фокусът в Бразилия е върху правата на работниците, бедните и селяните без земя. В Боливия масовото движение на селяни и работници блокира успешно приватизацията на водата. В Мексико индианците мая отново възпламениха духа на Запата в движението им за защита на правата на местните хора върху тяхната земя и ресурси. Френските фермери се вдигнаха на бунт срещу търговските споразумения, заплашващи да унищожи малките ферми. Строителството на нови магистрали във Великобритания предизвика стотици хиляди хора да застанат против това оскверняване на селската природа в отговор на безспирните изисквания на глобализацията за все по-бързодействащ транспорт.

Това са само няколко примера за инициативи и действия в защита на демократичните права, разиграващи по света. Някои са само местни; други са национални или международни. Но всички са свързани в единодушното отхвърляне на незаконната власт и лъжливите обещания на глобалните корпорации и активния ангажимент да съживят демокрацията на местно, регионално, национално и глобално ниво. Всеки допринася нещо в оформящия се образ на здравото, справедливо и устойчиво общество, което човечеството има средствата да създаде. Всеки добавя гласа си в един растящ глобален хор, провъзгласяващ правото на “ние, хората на планетата Земя” да изградим такова общество."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Джeйн на 16.03.06 12:32.