С кървава пот, понякога направо. Напрежение на интелект и какво ли още не-после те гледат накриво с омраза. Бачкала съм до такова изтощение да не мога да си кажа заглавието. И да се люлея от изнемощение.

После хората си мислят, че стоя без работа, просто щото изработвам тяхните 6 месеца за няколко дни.

А аз направо мрязя витрините. Те ме подтикват в купуването на глупости, пълна суета. Сега се съсредоточавам в купуването на книги- те също не са ефтини-когато нямах пари, четях в Брит Кансил, щото там можеш да влезеш без карта, дори за народната 10 лева нямах, ебати глупостите-не бях нещастна тогава, никой нямаше с какво да ми завиди


И не си спомням да се интересувах от Атакистите, или да си навирам муцуната да завиждам на тези, които имаха карти за Брит Кансил да си заемат книги-