Аз лично съм за божественото сътворение. И съответно че светът се движи по божиите закони, което могат за бъдат изучавани, рационално "по научному", без да се забравя началната идея, че всичко е дело на Бог.
Смятам, че трябва да се проподават и двете теории на децата, за да знаят всичко ставащо по света, което е наложително, за да се утвърди вярата им; както и да развиват рационалното у себе си, упражнявайки се над теории като тази за еволюцията, защото светът е познаваем и по този начин.
Ясно ти е вече кое бих избрал и за децата си!
Но според мене си налучкала провилния и по-добър въпрос,
описан в това ти разделение на двете опозиции:
Не води ли рационалността до нестабилност, несигурност, чувство на страх, че смъртта на биологичните организми и хората е края на тяхното съществуване. Не е ли това доста песимистична гледна точка (на науката).
Та въпросът гласи - Защо еволюционистите и изобщо, които не вярват в Бога ги е страх от смъртта и края?
Понеже знаят какво ги чака след края на живота, знаят че те ще еволюират в друго състояние, тоест ще стане както те го мислят и не би трябвало да се притесняват и съответно идеите им да биват смятани за песимистични, а напротив - за оптимистични, защото са напълно изпълними и реални.
Но въпреки това ги е страх (а страхът не е оптимистично нещо, нито добро, но логиката според която са построили света е добро.)