Смелостта за какво нямат всички?
Смелостта да Не лъжат и лицемерничат, смелостта да не се правят такива, каквито не са ли? Тук не става въпрос за това, дали тя трябва да бъде себе си открито... а за нещо много страшно - да бъде такава, каквато не е! Да бъде фалшива! Измислена...Да превърне живота си в роля. Ако това нещо един човек го намира за нормално, ако това му харесва, то нека си живее така, но да не твърди, че това е правилния начин да изживееш живота си, да не агитира другите, че това е добро решение... и да стои далеч от мен и местата, където съм аз.
Защото аман от хора, които избягват погледа ти и всеки техен звук е лъжа, измислица, постановка, заблуждение... или литър алкохол!

Наистина не всеки е в състояние да умре за родината си, примерно... или да живее в нея... но това не означава да се отрече от нея и да се прави на румънка. Както в миналото народа ни се е гърчеел... Да кажем...

Аз рядко се включвам в дискусиите тук - от много време насам. Но тази тема, която се повдига е много... много страшна! Позиции като тази, повдигната от двамата гей-я и подкрепена от две лесбийки, е едно от нещата, които е съсипало живота на много прекрасни момичета и момчета, които иначе са могли да израстнат достойни личности. Всяко момиче трябва да знае, че има и алтернатива. Има и други начини, по които може да изживее живота си. Има път, който като изминеш, ще може да се обърнеш назад, да направиш преоценка на живота си, и след тази преоценка да продължиш напред с гордо вдигната глава. Има начини и те са неизразимо по-леки от това, да се носиш по вятъра и живота и хората да те джиткат в посоката, в която си им удобна, а после да остарееш в самота и да пукнеш като скот в омирисана от котки и самота стаичка. И да се чуди всичко живо защо тази жена е живяла?

И няма да спра да повтарям думите, казани в този клуб от Eva_s : "Един ден просто вдигнах глава и по улиците започнах да гледам хората в очите, а не отраженията на лицата им в локвите! И живота ми стана прекрасен!"

Аз не гледам в бъдещето... защото живея в настоящето. И искам този си единствен живот да изживея така, че да уважавам себе си, да претендирам заслужено за уважението на тези, които присъстват в моя живот, и в деня на равносметка да не съжалявам, че не е бил друг.

И да ти кажа Маркизо.. Малко са хората, които са готови да завъртят колелото на собствените си плещи и със собствения си живот - както казваш... просто защото са малко хората сред нас, които изобщо живеят собствен живот.
Но за какво ли пък са ни такива!?

И този клуб и другите клубове и всяко място в интернет, където има хора като нас... е пълно с никове, претендиращи, че зад буквите на екрана има личност. Че тази личност носи стойности и индивидуалност. Че има право на мнение и й дължим уважение. Че трябва да бъде уважавана като персона, че притежава интелект... и така нататък...
И така и не разбират такива хора, че да си личност, да имаш индивидуалност, да имаш право на мнение, да бъдеш уважавана или да притежаваш стойност, не са неща, които се получават от въздуха, които са дължими или които са повсеместни... За всяка една от тези претенции, човек трябва да се потруди и да ЗАСЛУЖИ! Да се пребори, да покаже и докаже! И ден след ден да предоказва. Защото думите са си думи и претенциите са си претенции... но живота си върви и дава всекиму заслуженото, а не изискваното. Защото на Него не му пука кой какви претенции има, кой какви оправдания има, кой какви обяснения има... Мачка Живота и не му мига окото. И само от нас си зависи дали ще ни смачка или не...

Да оставиш живота да те смачка не е вариант - кой каквото ще да ми говори! Не си ли съгласна?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите