Мисля си, че правилното е само едно - когато направим своя избор, да не съжаляваме. Дори да разберем, че сме сгрешили. Да си простим. И да простим.

за това-

А за ситуацията, която описваш, не съм съвсем съгласна.
Знаеш ли, мисля, че цялата рабоа е, че на някои хора просто не им стиска да вземат решения и, респективно, да понесат отговорността и , дори, да живеят с нея цял живот, ако се налага.
И поради тази причина не взимат решение,"предоставяйки го на децата" като в случая със сиамските близнаци, само че по този начин ИЗБОРА ВЕчЕ Е НАПРАВЕН и той е, че тези хора ще бъдат обречени завинаги на това съществуване, или ще предпиемат отчаяна операция, която ще бъде равносилна на самоубийство.
Само че нкои родители може би биха живяли по-лесно с идеята, че НЕ ТЕ са взели решението...а това вече е престъпно "измиване на ръце", за мен.

А за ситуацията, която описа, също има избор, и той е, да се спаси майката.
Дори само заради това, че тази майка би могла да има още много деца, а едно дете е почти обречено без майка.

На всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие