Умението да вземаме решение вместо някой друг, да преценяваме кога да вземем такова решение, е на ръба на бръснача.
Умението да вземем решението тогава и така, че да освободим някой от този избор, като поемем за нас всички активи (които са малко, ако въобще ги има) и всички пасиви (които са основното).

Нека и аз да дам един пример.
Родилка - може да се спаси или само майката, или само детето. Кой ще вземе решението - бащата? Или лекаря?
Представи си бащата, който взема решението - избира майката и после цял живот се терзае , че е "убил" детето си. Или пък избира детето и после цял живот има кошмари, че е "убил" жена си. А живият вечно ще му напомня, че е "убил" някого.
Ако бъде поставен пред резултат - можело е да се спаси само майката (или само детето), живия останал ще е неговата утеха от една страна и няма да има угризения цял живот терзания за избора си.

В края на краищата това за "правилно" и "неправилно" в почти като яйцето или кокошката. Нюанси. Ситуации. Моменти на избор дали ние да направим избора.
Мисля си, че правилното е само едно - когато направим своя избор, да не съжаляваме. Дори да разберем, че сме сгрешили. Да си простим. И да простим.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите