Анхел Гонсалес



Антракт

Не свършва тук историята.
То е само
малка пауза, за да отдъхнем.
Напрежението е така голямо,
излъчваното от интригата вълнение е толкова
наситено,
че всичките,
танцьори и актьори, акробати
и бележита публика,
сме благодарни
на уговореното предварително примирие на антракта
и се уверяваме
развеселени, че всичко е било лъжа,
докато музикантите настройват своите цигулки.
Досега видяхме
различни бързи сцени, водещи към смърт,
познаваме лицата на определени действащи лица
и знаем
нещо, за което даже много между тях не знаят:
причината, подбудила
предателството, а и името
на този, който го извърши.
Нищо окончателно не се е случило все още,
но
отчайването е отчетливо
изписано и изпълнителите
се опитват да избягнат строгостта на съдбата,
влагайки
премного топлота в своите пищни
жестове, премного червила в престорените си
усмивки,
чрез което – очевидно е – прикриват
малодушието си и ужаса,
насочващ
действията им в сценария.
Онези
извъртяни и безсилни диалози
върху вчера, за отишлото си
време,
въпреки това, допълват
съсипаната панорама, очертала се
пред нас, и може би
ще обяснят по-късно повече неща, ще бъдат
ключът, който накрая всичко
ще оправдае.
Нека също не забравяме
любовните слова край езерцето,
промененото лице, насилието,
с което някой каза:
"не",
поглеждайки небето,
и изненадата, която предизвиква
мрачният градинар, докато известява:
"Вали, господа,
вали
все още".
Но може да е рано за предположения:
нека оставим
да се подготви механизмът таен,
да си възстановят дъха онези, които се налага да умрат,
и да помислим,
когато продължи да се развива драмата и болката
престорена
си стане истинска в сърцата ни,
че няма как да се направи нищо, че е близък
краят, който предварително ни плашеше,
че авантюрата ще свърши, несъмнено,
както следва, както е написано,
както е неизбежно да се случи.

"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн