***

Багри нахлуват в точката - тъмночервени.
Навсякъде другаде тялото
е избеляло до бисерен цвят.

Морето настойчиво смуче
вдлъбнатината в една скала.
Една кухина фокусира в себе си цяло море.

Дребен като муха,
съдбовният знак
пълзи по стената надолу.

Сърцето затваря врати.
Морето се плъзва назад.
Огледалата са покрити.



Предел
--------------

Жената сега е съвършена.
Мъртвото й

тяло се усмихва утолено.
Древногръцка уж неотменност

прелива в диплите на тогата й.
Босите й

нозе сякаш шепнат:
"Вървяхме дълго, свърши се."

Две мъртви деца като бели змии -
по едно на всяка

кана мляко, вече празна.
Тя ги е свила

обратно в тялото си както розата
събира цвят, ако градината

се втвърди и рукнат алени мириси
от уханните дълбоки гърла на нощното цвете.

Луната няма за какво да тъжи,
тъй както се е вторачила изпод костната си качулка.

Тя е свикнала с тия работи. Креповете й
пращят и се влекат.



Лейди Лазар
-----------------

Направих го отново.
Щом минат десет години и готово -
успявам.

Едно ходещо чудо, кожата ми -
ярка като нацистки абажур,
десният ми крак -

преспапие,
лицето ми - безличен, фин
еврейски лен.

Обели салфетката
о, мой враг.
Ужасявам, нали?

Носът, очите, всички зъби?
Киселият дъх
ще изчезнат за ден.

Скоро, скоро плътта,
която гробът погълна, ще бъде
у дома на мен,

а аз - една усмихваща се жена.
Само на трийсет.
И като котките имам девет пъти да умирам.

Този е Номер Три.
Колко боклук
за унищожаване всяко десетилетие.

Колко много влакънца.
Тълпата, хрупаща фъстъци
се блъска вътре, за да види

как ме оголват от глава до пети -
големият стриптийз.
Господа, дами,

това са ръцете ми,
коленете ми,
може да бъда кожа и кости,

но така или иначе съм същата, същата тази жена.
За пръв път се случи, когато бях на десет.
Беше нещастен случай.

Втория път възнамерявах
въобще да не се върна и така да приключа.
Люлях се затворена

като мидена черупка.
Трябваше някак да ме отключат
и да събират червеите от мен като лепкави перли.

Умирането
е изкуство като всичко друго.
Аз го владея изключително добре.

Владея го така, че да изпитате блаженство.
Владея го така, че то да е реално.
Предполагам, бихте казали - това е моето призвание.

Достатъчно лесно е да го направя в килия.
Достатъчно лесно е да го направя и да застина.
Това е театралното

завръщане посред бял ден
на същото място, към същото щастие и същия
радостен възглас:

"Чудо!"
Това ме разкъсва.
има цена,

за да гледате моите белези, има цена,
за да чуете сърцето ми -
то наистина бие.

И има цена, огромна цена,
за онези думи, или докосване,
или някоя капка кръв,

или кичур от косата ми и къс от моите дрехи.
Така че, Хер Доктор.
Така че, Хер Враг,

аз съм вашата творба,
аз съм вашата скъпоценност,
непорочното златно създание,

което се разтваря в крясък.
Обръщам се и в огън се превръщам.
не мислете, че подценявам благородната ви грижа.

Пепел, пепел -
ровиш и разбъркваш.
Плът, кости, няма нищо вече -

парче сапун,
венчален пръстен,
златна пломба.

Хер Бог, Хер Луцифер,
пазете се,
пазете се.

От пепелта
възкръсвам .......