Позитивна дискриминация е това, което в Щатите наричат affirmative action. Предполагам си запозната с практики в тази насока- примерно прием на Афро-Американски студенти на базата на квота и без значение, че са постигнали по - ниски резултати в средното си училище. Ала напоследък тенденцията е тази практика да отпада в университетите. Освен това индиянците имат право на безплатно обучение (пак форма на позитивна дискриминация) Ала поне доколкото съм чела в изначалните си учебници по социология, представители на тази група, най- рядко посещават университет. Та дали всъщност малцинствените общности се възползват от законодателство тип позитивната дискриминация? Има много други фактори, който влияят на избора като хомогенност на дадена група, предишен опит в политическа (социална) мобилизация и прочие.
Друга разхвърляна бележка по темата- Българското правителство има намерение да строи къщи за представители на Ромското малцинство, вместо да съгради инфраструктура за вече съществуващите им квартали и да озакони парцелите им. До степен, окуражава зависимостта им (тенденцията да разчитат на държавата) вместо да им даде средства, с които сами да се справят с проблемите си.
И последна бележка. Четох статия на Джакман тези дни и според него дискриминационните настроения в едно общество имат по -малко значение от общото ниво на толерантност. Т.е. човек може да има предубеждения към дадени хора, ала в същоо време да ги толерира като част от общата картина на различията.

Най-сигурния знак за съществуване на извънземен интелект е, че носителите му не контакуват с нас.