Разбира се, че я прочетох и ще опитам да кажа накратко защо си струва:
Рифкин анализира подробно работата на европейския механизъм, което е плюс само по себе си, тъй като сегашната икономическа догма изобщо отказва (непредубедения) анализ. Според него ЕС, независимо от (не)успеха на конституцията, вече е по-успешно наддържавно образувание от САЩ (макар че самите европейски страни не го осъзнават), което ще предложи на света алтернативен модел на развитие. Интересна е богатата икономическа и статистическа фактология в аргументацията за преимуществата на ЕС дори според общоприетите сега критерии за икономически успех, а също така и ценностната аргументация - американското понятие за щастие сравнено с европейското.
Езикът е приятен, слогът увлекателен, чете се леко.
Имам, разбира се, сериозни възражения, но те са по-встрани - стратегическият еврооптимизъм ми изглежда спорен не по отношение на САЩ, а в демографския си фундамент. Обаче това е друга бира. Ако проблематиката ЕС-САЩ те интересува в контекста на глобализацията и футурологията, направо е задължителна "Залезът на империята" е на Еманюел Тод. Като ги наслагаш, се получава много плътна и интересна картина.
П.П. Има, има (странни хора). Ти кво си мислиш, че си единственото куку на този свят, м?
П.П.П. Интересно ми е какви са ти резервите?
Редактирано от Джeйн на 01.10.05 02:43.
|