* тук *

ти почти не съществуваш, но си все още тук -
да живееш живот, който не е твоят,
говорейки от очите ми, дъвчейки
старата си книга със сладки проклятия.
никой не те слуша, но си тук,
облак, който наблюдава своята сянка, кръвожаден
за спокойна гибел, безвъзвратен,
локва, където се давят моите желания
като фалшиви монети във фонтаните.
съзвездие от потънали звезди
гледа вътре в нас, където хороскопите
ти разказват и ми разказват за нещастието
да останеш тук, без да разгадаеш играта -
безкрайната лудост на нашето двойно отсъствие.




* кафе в рим *

не е моето царство градът който вали,
но тук останах да разказвам
за водата, която се задържа в нашите обувки,
по студените прозорци на кафенето,
тук дойдох да седна, да си спечеля
десет минути на масата предпазен от дъжда
и един голям прозорец пред лампите,
ми осветява тетрадката
и така обяснявам как са си отишли
годините ни на облаци и аркади
и един безмерен бар, не казвай нищо,
че бил съм тук, в града, който вали,
че се научих да обичам всяка загуба,
и от тогава толкова са хубави стиховете, кафето, пороят,
сивото небе, годините, които си отидоха.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите