Многоуважаема госпожице (или не до там госпожице),
не мисля, че клуб "Ева и Ева" е мястото, където трабява да доказваме кой колко знае (както и прилежащото - кой колко не знае). С оглед обаче, на наглият Ви постинг, Многоуважаема, а естествено и на резонният Ви въпрос, който сигурна съм, е породен от тясното владеене на българската история - в нейната пълна конкретика и детайлност, аз искам да Ви запитам кое точно от Съединението на трибутарното кнажество (включващо Софийски санджак) и образуваната провинция Източна Румелия (която е била с административна автономия) желаете да обсъдим?

Можем да започнем с различията между Санстефанския и Берлинският мирни договори, които според българските историци стоят в основата на националната ни доктрина и поставят цели, към които България винаги ще се стреми. Уви, обаче госпожице, никога не постига. Следствие са само два национални катастофи (погледнато от друг ъгъл - даже три) - говоря за Балканските войни, Първата Световна и Втората Световна.

Можем да обсъдим въпроса и за българите, които никога не са се приобщили към Съединена България. Т.е. тези българи в Северна Добруджа и Ниш (т.е. Румъния и Сърбия). Както можем да обсъдим и въпроса защо спрямо тях България никога не е водила ативна политика в защита на техните интереси.

Можем да разгледаме положението на бъларите и в Беломорска Тракия и Македония, което явно е тежко в първите години на Следосвобожденска България. И защо всъщност всички опити за освобождение на нови земи е бил насочен към този вилает. Както и защо Великите сили не оказват никаква помощ на Княжеството.

Ако желаете госпожице, можем да обсъдим и Съюза на тримата императори - държавните глави на Русия, Германия и Австро-Унгария (простете, госпожице, не подценявам Вашите исторически познания, но се чувствам длъжна да поясня за онази част от постетителките, които нямат висше историческо образование като Вашето.) Та... за Съюза от 1881 година, който всъщност предрешава съдбата на Провинцията (Източна Румелия) и краткотрайният й живот, като едно изкуствено творение. Мисля, че позицията на Австро-Унгария през горепосочената година е най-интересна от всички - именно желанието за анексия на Босна и Херцеговина. Но тук навлизаме в една дълга и пространствена тема, която можем да обсъдим и на бележки. :))

В този ред на мисли, Госпожице, за да говорим за Съединението (каквто и да означава това) не трявба да се пропусне дейността на Временното Руско Управление, което за наше улеснение ще наричам ВРУ. Оценката за неговата дейност в Румелия е положителна, с оглед уредбата на институциите и укрепването на българския характер на обслатта. Не трябв ада бъдат пропуснати гимнастическите дружества, създадената от Русия милиция, чийти български характер прави невъзможно влизането на турски войски и облекчава Съединението (каквото и да означава това).

Не трябва да се пропусне и факта, че в началото на държавният живот на провинцията се налага българският етност. Дейността на двамата областни управители Алексаднър Богориди (наричан още Алеко паша) и Гавраил Кръствич, също така Областното събрание и Директоратът подчертават българският характер на Източна Румелия.

Икономическият статут на двете области - Княжеството и Провинцията няма да обсъждаме, защото съгласете се госпожице, това е една пространствена тема, но да кажем най-общо, че големи разлики в икономическото развитие на областите е нямало.

Политическите формации както и в княжеството, така и в Източна Румелия са подчинени основно на идеите за Съединение, поради, което се делят първоначално на "умерени" и "крайни". Знам, че веднага бихте ме котрирали, госпожице, с либералните и консерваторски течения, но мисля тях да ги оставим отново за "бележките", защото е твърде дълго за обяснение в този клуб.

Самото Съединение (каквото и да означава това), госпожице, не е интересно, или поне на мен не ми е такова, тъй като, както добре Ви е известно, се извършва бързо и без съпротива на официалните власти. Реакцията на Великите сили също е спокойна, което сочи, че за тях, очевидно то трябва да бъде признато. Интересна е позицията на Русия, която се обявява против него (Съединението), тъй като то би укрепило позициите на княз Александър Батенберг (във вариант на името - БатеМберг), който е нежелан от нея за български държавен глава. Подобно на Русия, неочаквано реагиа и Англия. Като Англия се обявява "за" този акт. Сега Вие, отново ще ме контрирате, като кажете, че тя отначало е била против, но както се знае, Англия като принципен противник на руската политика, веднага поема противположният на Русия политически курс.

Но нека оставим Великите сили, тъй като по-интересна е реакцията на Балканските страни. Както Вие знаете, те са недоволни от Съединението, защото то нарушава равновесието на силите на Балканите. Докато Румъния и Гърция са подложени съотвтено под руски и английски натиск, запазват спокойствието си, то Сърбия реагира остро. Защото, както знаете, Съединението и разширяването на България е потенцялна опасност за сръбските стремежи към Македония. В резултат на пререканията, ето Ви я госпожице и войната на "капитаните срещу генералите", както сигурна съм знаете, че се нарича Сръбско-Българската война в нашата история. в резултат - изненадващо за всички Сърбия е сразена не само воеднно, но и политически.

Тук обаче навлизаме в едни по-кофти дебри на нашата история, госпожице, които вярвам впрочем, че са Ви много интересни, тъй като иде реч за дипломацията. Т.е. за дипломатическото признаване на Съединението (каквото и да означава това) :))). Специфичната формула, която се налага е, че българският княз (без да се споменава името му) става губернатор на Източна Румелия. Подобно решение, както добре Ви е, известно не е в полза на княз Батенберг (или БатеМберг) и предрича последвалия опит за преврат. И за да бъдем точни в анализа си, трявба да отбележим, госпожице, че тази формула, както по-горе я назовах, е от полза за България, тъй като улеснява признаването на Съединението (каквото и да значи това) и формалното обединение. По този начин обединени, княжеството и Румелия съществуват до 1908, когато се обявява окончателно независимостта на България (възможност за обяваването на която се дава с Младотурската революзия, изтичането на срока от 30 години от Берлинският договор, Босненската криза и прочие благоприятни събития за нас българите.)

Надявам се да се получи интересна дискуция между Вас и мен, а и който още желае да се включи по темата за Съединението (каквто и да означава това). Този клуб има нужда от жени като Вас!!!! Които с чара и интелекта си провокират мисленето и на простолюдието (визирам себе си).

Поклон във Вашите крака!!!!

С уважение: So_HaPpY

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането...